Командироване на чужденци в България

Здравейте читатели. Публикуваме отговор на писмо по зададен въпрос на нашия e-mail. Публикуваме отговрът си тук, защото преценихме, че може да представлява интерес за Вас. Надявам се информацията да се окаже полезна!

„Веста Консулт” е Консорциум от дружества , занимаващи се с консултации, данъчно планиране, трудово-правно обслужване, счетоводство и преводи и легализации на всякакви документи.
Получихме списък от Вашите въпроси, които са:

А) Обработка на заплати в България на лица от ЕС (Унгария, Литва, Полша и т.н.).
Б) Регистриране на лица от Европейския съюз в България.
В) Пейрол дружество България получава номер за плащане на социални и здравни осигуровки в Нидерландия и внася в Нидерландия само данък върху заплатата.
Г) Пейрол дружество България плаща извършва цялостна обработка на заплати, при което нидерландският данък върху заплатата се счита за авансов данък върху българския данък върху заплатата; социалните осигуровки се внасят.
Д) Лица от ЕС получават в България Е101, за да удостоверят, че са социално осигурени.
Е) Лица от ЕС откриват банкова сметка в българска банка.
Ж) 50% от оборота трябва да бъде реализиран в България. В България има ли интерес към наемане на работници посредством агенция за временна заетост? Можем ли да генерираме оборот в България, впрочем, без оглед на националността на работниците за временна заетост.
Въпроси:
-Възможно ли е това?
-Постижимо ли е това?
-Какви са социалните задължения? Какъв процент са?
-Дължимият в Нидерландия данък върху заплатата може ли да бъде приспаднат от българските социални и здравни осигуровки?
-Какви остава от брутно възнаграждение от 8.35?
-Какви са разходите по пейрол обслужването на 8.35 брутно? (вкл. социални задължения, дни, платен годишен отпуск, пенсия, всичко върху и към това).

Питанията са много общи. Отговорите, които даваме не включват изчерпателно коментиране на всички детайли. Даваме информация за полагането на труд в България, и за командироване на работници от български дружества в страни от Европейския съюз. Ние имаме възможност и компетентност да партнираме във всяко едно отношение.

Чужди граждани на ЕС могат да пребивават продължително в България на следните основания:
- Работник по трудов договор в Р България;
- Работник, командирован в България от държава- членка на ЕС
- Самостоятелно заето лице в Р България;
- Самоосигуряващо се лице;
- Лице, което се обучава в българско учебно заведение;
- Член на семейство на лице, получило право за продължително пребиваване на територията на Р България.

І. Трудови правоотношения.
Тези правоотношения се регулират от Кодекса на труда, Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравното осигуряване, Закона за данъка върху доходите на физическите лица.

1. Всеки български гражданин и гражданин на Европейския съюз може да сключи един или повече трудови договори с работодатели (дружества), регистрирани по Търговския закон в България.

Когато гражнин от Европейския съюз бъде назначен по трудов договор в дружество, регистрирано в България, не се изисква Удостоверение А1 (бивше Е101).
За да може да бъде сключен трудов договор по българското законодателство, дружеството-работодател трябва да бъде регистрирано по Търговския закон в България. По този трудов договор се плащат социални осигуровки, здравни осигуровки и данъци съгласно българското законодателство.

2. Преди сключването на трудовия договор за чуждия гражданин на ЕС трябва:
2.1. Чуждият гражданин на ЕС да има адрес на пребиваване – това се доказва с Договор за наем на жилище.
2.2. Да се извади Личен номер на чужденец от Националната агенция по приходите по адрес на пребиваване на чуждия гражданин в България. Изваждането на Личен номер на чужденец се прави по специална процедура, която няма да обясняваме на този етап. Попълват се комплект документи и се носят в Националната Агенция по Приходите.
2.3. След като се изготви трудовият договор, в Дирекция „Миграция” на МВР се подава Заявление за продължително пребиваване, заедно с комплект документи. От МВР издават лична карта на чужденец (ЛНЧ) по посочения адрес на пребиваване (това е лична карта/ паспорт/ за България). Процедурата е бавна и трябва да се изчака.
2.4. След издаването на личен номер на чужденец (ЛНЧ) се подава заявление до НАП, за да се заличи идентификационния номер на чужденец. Това е така, защото в обратен случай чуждият гражданин ще има и идентификационен номер за целите на данъчното облагане, и личен номер на чужденец, което не е правилно.

3. Други условия при назначаването на чужд гражданин по трудов договор в България.
3.1. Трябва да бъде преведена и легализирана личната карта на чужденец, заедно дипломата за завършено образование.
3.2. В случаите, когато чуждият гражданин не е в България, идентификационен номер на чужденец в НАП може да се извади, ако има направено в чуждата държава пълномощно. Същото трябва да се преведе и завери в Консулския отдел на МВнР в България.
3.3. В случаите, когато чуждият гражданин е в България, идентификационен номер на чужденец в НАП може да се извади като ние изготвим необходимите документи и придружим гражданина на всички места. В този случай присъствието на чуждия гражданин е задължително.
3.4. При пребиваването на чужд гражданин в България за по-дълго време и ако той е назначен на трудов договор, следва да бъде избран личен лекар.
3.5. Ако пребиваването на чуждия гражданин в България е повече от 183 дни за 1 календарна година, той е местно лице по българското законодателство и подлежи на данъчно облагане в България. Това означава, че подава или не подава Годишна данъчна декларация в съответствие с българското законодателство.
3.6. Ако чуждият гражданин има други доходи в страна от Европейския съюз (освен трудовия договор в България), той подава Годишна данъчна декларация в държавата, в която е местно лице или в държавата, където е центърът на жизнените му интереси.

Коментар: Според българското законодателство местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
а. което има постоянен адрес в България,
или
б. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период. Лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърли 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната.
или
в. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство,
или
г. чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Периодът на престой в България единствено с цел обучение или медицинско лечение не се смята за пребиваване в България.
Центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.
3.7. Европейските граждани могат да доведат в България и членовете на своето семейство – съпруг, съпруга, партьор, деца. За това трябва да се представят:
- удостоверение за раждане на детето; ако детето е непълнолетно и ще пребивава в България с единия родител, задължително се представя Декларация на родителите, че са съгласни детето да пребивава в България;
- удостоверение за брак;
И други документи.
4. Осигуровки и данъци по трудов договор в България.
Социалните осигуровки покриват рисковете майчинство, общо заболяване, фонд Пенсии и безработица. Общо за здравни и социални осигуровки се удържат от 30.7% до 31.4% (в зависимост от бранша/ икономическата дейност), изчислени върху брутното трудово възнаграждение. Една част от тези осигуровки са за сметка на работника в размер на 12.9%, а останалата част- за сметка на дружеството- 17.8% до 18.5% са за сметка на фирмата. От заплатата на работника се удържа данък върху доходите на физическите лица. Този данък е 10%. Максималният доход, върху който се удържат осигуровки и данъци е 2000 лева. За сумите над 2000 лева се удържа само данък върху доходите на физическите лица в размер на 10%.
Удръжките за данъци и осигуровки се правят от фирмата. Работникът получава чиста сума след като са удържани осигуровките и данъците. За всяка година трудов стаж по специалността след първата година, се прави доплащане в размер на 0.6% за професионална квалификация и опит. Това доплащане е задължително към момента. Документите и данните за трудовите договори и възнаграждения се съхраняват 50 г, съгласно действащото законодателство в България.

Пример:
А) Работник от ЕС е назначен по трудов договор в България с щатна заплата 3000 лева.
Б)Работникът има 5 години професионален опит по длъжността, по която работи.
В) Доплащане за професионален опит 5години х 0.6%= 3 %
Следователно доплащането към щатната му заплата ще бъде общо 3%, изчислено върху щатната заплата 3 000 лв. прави 90 лева.
Г) Брутното трудово възнаграждение на работника ще бъде 3090 лева.
Д) Осигуровките (социални и здравни) за сметка на работника се изчисляват, както следва:
2000 лева х 12.9%=258лева (сумата 2000 лева е максималният осигурителен доход за територията на Република България). Тези пари се удържат от заплатата на работника, която е 3090лева.
Е) Изчисляване на данък върху доходите на физическите лица. 3090 лева – 258 лева = 2832 лева. Върху тази база се изчислява данъкът, който е 10%. Данъкът е в размер на 283.20 лева.
Ж) Сумата, която ще получи работникът, е както следва:
3090 лева – 258 лева – 283.20 лева = 2548.80 лева
З) Фирмата също ще плати социални и здравни осигуровки за този работник, които според отрасъла са от 17.8% до 18.5%.
2000 лева х 17.8% = 356 лева
И) Бюджетът за този работник е 3090 лева + 356 лева = 3446 лева.
Едно евро е равно на 1.95583 лева.

Освен максимален осигурителен праг, има и минимален осигурителен праг, които са разпределени в 9 групи.
1 група -Минималните осигурителни прагове за ръководители са от 400 лева до 1367 лева според икономическата дейност. Тези минимални осигурителни прагове са минималната база за начисляване на осигуровки.
2 група -За специалисти минималните осигурителни прагове са от 371 лева до 1128 лева според икономическата дейност.
3 група -За техници и приложни специалисти минималните осигурителни прагове са от 321 лева до 890 лева според икономическата дейност.
4 група -За помощен и административен персонал минималните осигурителни прагове са от 272 лева до 651 лева според икономическата дейност.
5 група -За персонал, зает с услуга за населението, търговията и охрана минималните осигурителни прагове са от 270 лева до 760 лева според икономическата дейност.
6 група -За квалифицирани работници в селското, горското, ловното и рибно стопанство минималните осигурителни прагове са от 270 лева до 400 лева според икономическата дейност.
7 група -За квалифицирани работници и сродни на тях занаятчии минималните осигурителни прагове са от 270 лева до 825 лева според икономическата дейност.
8 група -За машинни оператори и монтажници минималните осигурителни прагове са от 470 лева до 833 лева според икономическата дейност.
9 група -За професии неизискващи специална квалификация минималните осигурителни прагове са от 270 лева до 479 лева според икономическата дейност.

5. Условия на труд по трудов договор.
5.1.) По българското законодателство работният ден е 8 часа. Междудневната почивка е 12 часа. Работната седмица е 40 часа. Междуседмичната почивка е 48 часа.
5.2.) Редовният платен отпуск по българското законодателство е минимум 20 работни дни. Фирмата е длъжна да осигури използването на този отпуск изцяло или на части. Когато отпуската се ползва на части, една от частите не може да бъде по-малка от 10 работни дни.
5.3.) Работното време се определя от фирмата. Обедната почивка също се определя от фирмата. Тя може да бъде 30 минути или повече. Най-често обедната почивка е 1 час.

6. Изплащане на трудовото възнаграждение.
Изплащането на заплатите (трудовото възнаграждение) може да бъде направено в брой или по банкова сметка в местна банка, или по дебитна карта, издадена от местна банка на физическото лице – чужд гражданин. В България се издават международни дебитни карти, които могат да бъдат в лева или във валута.
Изплащането на заплатите и осигуровките и данъците винаги е в лева (местната валута за България).
Ако работникът, гражданин на Европейския съюз, реши да превалутира своята заплата, за това няма никакъв проблем. Това може да бъде направено в местна банка или на други законни места за обмяна на валута.
Ако работникът – гражданин от Европейския съюз, реши да преведе своята заплата в друга банка или в друга държава, то също няма никакъв проблем.
Всеки работник, гражданин на Европейския съюз, може да открие колкото желае банкови сметки, няма ограничение за това.

ІІ. Когато работници от Европейския Съюз са командировани в България.
В този случай важи законодателството на изпращащата страна. Работодателят е със седалище в друга държава, членка на ЕС и изпраща свой работник в командировка до България.
1.Работникът може да бъде командирован краткосрочно. В този случай изцяло се прилага законодателството на изпращащата страна и заплатата и командировъчните пари на работника се изчисляват съгласно законодателството на другата страна. За такава командировка не е нужно удостоверение А1 (Е 101)
2. Работникът може да бъде командирован дългосрочно. В случай че работникът е командирован в България дългосрочно, се прилагат Европейските директиви.
Когато българското законодателство е по-неблагоприятно от законодателството на другата държава, се прилага законодателството на другата държава, което осигурява по-благоприятни условия за работника. В този случай заплатата на работника се изчислява като се спазват по-благоприятните условия.
2.1. Когато командированото лице в България е за повече от 30 дни, задължително се издава удостоверение А1 от другата държава.
2.2. Когато командированото лице в България е за повече от 90 дни, задължително трябва да има удостоверение А1 и да се извади Личен номер на чужденец в България, което се прави в МВР, Дирекция „Миграция”. Най-важните необходими документи са:
а) Копие от националния документ за самоличност;
б) Договор за наем на жилище в България;
в) Трудовият договор от чуждата държава;
г) Европейска здравна карта;
д) Кредитна или дебитна карта;
е) Документ, доказващ, че в другата страна са платени пенсионните, социалните, здравните и други осигуровки- удостоверение А1
Попълва се набор от документи, които няма да коментираме на този етап.
При продължително пребиваване на командировани работници от Европейския съюз трябва да се помисли също за личен лекар, Декларация за безопасни условия на труд и документите, свързани с Бюрото по труда в България.

ІІІ. Има възможност специалисти от ЕС да работят в България като специалисти на свободна практика.
В случая трябва да се получат всички документи, даващи им право на работа в България. Процедурата в България по тази точка е малко бавна.
1. Гражданинът на Европейския съюз задължително трябва да си извади Личен номер на чужденец от МВР, Дирекция „Миграции”. Както вече пояснихме и по-горе, това е по-бавна процедура.
2. Задължително трябва да има Европейска здравна карта.
3. Договор за наем на жилище в България.
4. Доказване на финансови средства и други.

Има още документи, които са специфични за България и се подават в различни институции, но това е най-главното.

ІV. Всеки гражданин от ЕС може да работи в България като регистрира на своя фирма в България по Търговския закон.
1. Когато собственикът на капитала е едно лице препоръчваме да се регистрира ЕООД.
2. Когато собствениците на капитала са няколко лица, препоръчваме да се регистрира ООД.
3. Капитал на ЕООД или ООД.
Минималният капитал за регистриране на дружество е 2 лева.
4. Осигуровки.
4.1. Минимални осигуровки на осигурителния праг.
А) Минимални осигуровки за всички осигурителни рискове.
Осигуровките, които трябва да внася всеки съдружник месечно, са общо 29.3%, изчислени на минимален праг 420 лева. Общата сума на осигуровките е 123.06 лева месечно. За една година- 1476.72 лева. В тази сума не са включени банковите комисионни. Тези осигуровки покриват следните рискове: Фонд Пенсии, Общо заболяване и майчинство и Здравна осигуровка.
Б) Минимални осигуровки за част от осигурителните рискове- в този случай лицето се осигурява за Фонд Пенсии и Здравна осигуровка.
Осигуровките като общ процент 25.8% изчислени върху Минималния осигурителен праг 420 лева. Общата сума на осигуровките е 108.36 лева месечно. За една година- 1300.32 лева.

4.2.Максимални осигуровки.
Максималният осигурителен праг е 2000 лева. При максималния осигурителен праг самоосигуряващото се лице може да избере:
А) Осигуровка за всички осигурителни рискове, за което ще плати 29.3%, върху сумата 2000 лева;
Б) Осигуровка за част от осигурителните рискове, за което ще плати 25.8%, върху сумата 2000 лева;

5. Корпоративна печалба.
Корпоративната печалба на дружествата в България е 10% и се начислява след изтичането на отчетната година в Годишната данъчна декларация до 31 март. До тази дата трябва да бъде внесен и данъкът.
6. Данък Дивидент.
В България този данък е 5% и се начислява след изтичането на отчетната година, която започва на 1 януари и завършва на 31 декември. Данък Дивидент се начислява, когато се разпределят дивиденти. Дивиденти се разпределят, когато дружеството има печалба за съответната година. Разпределянето на дивиденти не е задължително. Данъкът се плаща, когато се разпределя дивидент. Когато не се разпределя дивидент – няма данък.
7. След приключването на отчетната година се подават Годишни данъчни декларации за дружеството в срок до 31 март.

Пример: Гражданин на Европейския съюз регистрира дружество по Търговския закон в България- ЕООД. В това дружество този гражданин се самоосигурява. Задължително трябва да извади Идентификационен номер за чужденец от НАП и след това Личен номер на чужденец от МВР.
След това гражданинът извършва дейност. За получените суми издава фактури от своето дружество. Това са приходите.
А) Приемаме, че приходите са 3000 лева месечно. Годишният приход е 36 000 лева.
Б) Да допуснем, че няма разходи, макар че такива винаги има.
В) В рамките на годината лицето се е осигурявало за всички осигурителни рискове и е на минимален осигурителен праг. В този случай платените суми за осигуровки са 1476.72 лева.
Г) В края на годината печалбата на това дружество е 36 000 лева, защото приехме, че няма разходи.
Д) Корпоративната печалба е 10%. Следователно в срок до 31 март трябва да се платят 3600 лева.
Е) Печалбата след данъчно облагане е 32 400.00 лева.
Ж) Приемаме, че собственикът на ЕООД решава цялата печалба да се разпредели като дивидент. Затова следва да се платят 5% данък. Този данък е в размер на 1620 лева.
З) Срещу фактурите за 36 000 лева – приход на ЕООД, са платени следните пари за осигуровки и данъци:
- осигуровки 1476.72 лева;
- данък печалба 3600 лева;
- данък дивидент 1620 лева;
Общо платените данъци и осигуровки на годишна база са 6696.72 лева. Средно месечно това прави 558.06 лева.
4) Дружеството ще има допълнителни разходи за счетоводство, за Годишни данъчни декларации и статистически отчети, и за изготвяне на Годишните финансови отчети за Агенция по вписванията. Тези разходи ще намалят годишната печалба.
5) Всяко дружество, което има приходи над 50 000 лева за 12 последователни месеца, подлежи на регистрация по ДДС по българското законодателство.

V. Български дружества, регистрирани по Търговския закон в България могат да командироват свои работници в чужбина за срок повече от 30 дни - дългосрочно.
1. Работниците трябва да имат сключен трудов договор, който да е обявен. Желателно е този трудов договор да е със месечно трудово възнаграждение на максималния осигурителен праг 2000 лева.
2. Българското дружество трябва да разполага със Заповеди за командировка в другата държава, членка на Европейския съюз.
3. Българското дружество трябва да разполага с Международен договор с дружество от Европейския съюз.
4. Българското дружество трябва да има издадено удостоверение А1 (бивше Е101). Това удостоверение се вади за всяко едно командировано лице по отделно и важи само за тази командировка. За следващата командировка се издава ново удостоверение А1.
5. Българското дружество трябва да има дейност в България поне 4 месеца, ако е ново регистрирано. Ако фирмата е учредена преди много време, се разглеждат последните 12 месеца.
6. Българското дружество трябва да има оборот от дейността си в България, което се доказва със счетоводни документи и договори.
7. Българското дружество трябва да има персонал, който работи по договорите в България. Този персонал не може да бъде по-малко от 25% от изпълнителския кадър.
8. Ваденето на А1 за българско дружество изисква повече време-понякога повече от 30 дни от датата на подаване на искането за удостоверието А1.
9. Ако българско дружество командирова дългосрочно свои работници в страна от Европейския съюз и има удостоверение А1 за това, то в България по тези трудови договори се плащат осигуровки и данъци според българското законодателство.
10. По желание на българското дружество, командированите лица могат да се осигуряват и да плащат данъци при условията на страната от Европейския съюз, където работят. В края на командировката трябва да получат съответните документи за своите доходи и осигуровки в европейската държава. Това е задължително, за да може всеки работник коректно да попълни своята Годишна данъчна декларация.

Връзка с нас можете да осъществите както следва:

e-mail: office@vesta-bg.eu
marina@vesta-bg.eu
телефон: +359 087 999 7 900 – Марина Мучакова– юристконсулт
Георги Стоянов – Завеждащ направление ТРЗ
Людмила Боянова – главен специалист ТРЗ



Материалът е публикуван от Веста Консулт- Изберете Качеството!