I like

ГЛАСУВАЙТЕ ЗА ТОЗИ БЛОГ :)))

BGtop И не забравяйте, че можете да ни намерите тук:
Можете да се доверите на нашия опит- повече от 20 години, в сферата на: счетоводно обслужване, данъчни консултации, в това число по ДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, ДОПК, АПК и др, оптимизиране на данъци и оптимизиране на разходи, вътрешно финансов одит и пр.

вторник, 8 ноември 2011 г.

И още за процедурата по чл. 410 ГПК

Заповедното производство е част от изпълния процес. Целта му е да облекчи кредиторите, които предполагат, че длъжниците им няма да оспорят задължението, както и да разтоварят съдебната система.
410 ГПК посочва, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение може да има за предмет:
- парични вземания
- вземания на заместими вещи, когато искът е подсъден на районен съд (т.е. до 25 000 лева)
- за предаване на вижими вещи, незаместими по аргумент от предходната предпоставка,

ВЗЕМАНИЯ, КОИТО МОГАТ ДА СЕ ПРЕТЕНДИРАТ ПО РЕДА НА 410 ГПК

По реда на 410- от ГПК могат да се претендират и вземания, независимо от техния размер, които продължават да се гледат от компетентния районен съд. Такива са чл. 210, ал. 5 от КТ
Осъществяване на ограничената имуществена отговорност
Чл. 210. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) В случаите на ограничена имуществена отговорност работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя. Когато вредата е причинена от ръководителя на предприятието, заповедта се издава от съответния по-горестоящ орган, а ако няма такъв - от колективния орган за управление на предприятието.
(2) Заповедта се издава в 1-месечен срок от откриването на вредата или от плащането на сумата на третото лице, но не по-късно от 1 година от причиняването й, а когато вредата е причинена от ръководител или при извършване на отчетническа дейност - в 3-месечен срок от откриването й, но не по-късно от 5 години от нейното причиняване. Тези срокове не текат, ако е образувано производство за осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Ако работникът или служителят в 1-месечен срок от връчването на заповедта оспори писмено основанието или размера на отговорността, работодателят може да предяви срещу него иск пред съда.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Ако в срока по предходната алинея работникът или служителят не оспори основанието или размера на отговорността, работодателят удържа дължимата сума от трудовото възнаграждение на работника или служителя в размерите, посочени в Гражданския процесуален кодекс.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) В случаите, когато поради прекратяване на трудовото правоотношение или по други причини събирането на сумата не може да стане чрез удръжки по реда на предходната алинея, въз основа на заповедта на работодателя или на органа по изречение второ на ал. 1 работодателят може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на вземането.
(6) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1996 г.)

чл. 37 от Закона за адвукатурата:
За вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.

чл. 203 от Закона за водите
Чл. 203. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Потребителите и водоползвателите на вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги, предвидени в този закон - неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на задължението.

чл. 107 и чл. 154 т закона за енергетиката
Чл. 107. (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Общественият доставчик, електроенергийният системен оператор, обществените снабдители, крайните снабдители, преносното предприятие и разпределителните предприятия могат да поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за вземанията си за доставена или пренесена електрическа енергия, както и за оказваните от тях услуги по този закон независимо от техния размер.

Чл. 154. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) За задълженията на потребителите - неизправни длъжници, и на асоциацията по чл. 151, ал. 1 към топлопреносното предприятие може да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер. За задълженията на потребителите с въведена система за дялово разпределение - неизправни длъжници, трябва да е изготвена изравнителна сметка за съответната година, за която е задължението.

чл. 30 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране
Чл. 30. (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2009 г.) За вземанията, произтичащи от неизплатени възнаграждения по регистрирани договори, проектантите могат да поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.

чл. 61 и чл. 89 , ал. 3 от закона за за нотариусите и нотариалната дейност
Принудително изпълнение (Загл. изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.)
Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) За дължимите суми по решение на общото събрание Нотариалната камара може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.

Събиране на нотариалните такси
Чл. 89. (1) За събиране на нотариалните такси се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от нотариуса, единият от които се връчва на задълженото лице.
(2) В сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, удостоверяваният материален интерес или изразходваното време при пропорционална такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2007 г.) За дължимите неплатени нотариални такси нотариусът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.
(4) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) При погрешно определен материален интерес и събрани такси действително дължимите такси се събират на основание на подписана от нотариуса сметка, изготвена в срок 7 дни от откриването на грешката.


чл. 54 от за  дейността на  сдруженията за напояване,
чл. 46 от закона засобствеността ,

Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. - ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 01.05.2009 г.) Собственикът може да иска от районния съд отмяна на решението на общото събрание за изваждането по реда, установен в отделен закон.
Въз основа на влязлото в сила решение на общото събрание по чл. 45 управителят или председателят на управителния съвет може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

чл. 54 и чл. 79 от Закона за ЧСИ,
Принудително изпълнение (Загл. изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.)
Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) За дължимите суми по решение на общото събрание камарата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.

Събиране на такси по изпълнението
Чл. 79. (1) За събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице.
(2) В сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) За дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.

чл. 708 от Търговският закон

СЪБИРАНЕ НА ПРЕОБРАЗУВАНОТО ВЗЕМАНЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 59 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2008 Г.)
Чл. 708. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) На основание утвърдения от съда план кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 405 от Гражданския процесуален кодекс за изпълнение на преобразуваното вземане независимо от неговия размер.


ПОДАВАНЕ НА ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ЗАПОЧВАНЕ НА ЗАПОВЕДНО ПРОИЗВОДСТВО ПО 410 ГПК И ПРАВОМОЩИЯ НА СЪДА, ПОДСЪДНОСТ.

Заявлението за започване на заповедно производство по чл. 410 ГПК е формален документ. Изисканията към него са идентични с тези, по отношение на редовността на исковата молба. Самият формулят съдържа и искане за издаване на изпълнителен лист, което изключва необходимостта да се прибягва до чл. 405 ГПК, който урежда издаване на ИЛ по изрична молба на кредиторът. Съдът пристъпва към разглеждането на втората част от молбата когато заповедта за изпълнение се стабилизира по смисъла на 416от ГПК. Целта е да се опростят процедурите, чрез които кредиторите могат да се снабдят с ИЛ. В законът няма изискване кредиторът да приложи доказателства, които да подкрепят искането му. Често молите прилагат такива, въпреки че съдът е обвързан от попълненото заявление и неговата редовност, а не от представените доказателства. Това е характерно за производството по чл. 417 от ГПК
Т.е. ако молителят твърди, че неговото вземане е действително; въпросното вземане не бъде оспорено от длъжника в срокът който му дава чл 414 от ГПК , има за последица че вземането става изискуемо.

Страните в производството по издаване на заповед за изпълнение или незабавно изпълнение са кредиторът и длъжникът. Съдът е длъжен да провери служебно процесуалното право и дееспособност на страните. В тази фаза се проверява и редовността на подаденото заявление. Проверката на съда е важна. в случай, че длъжникът е починал, положението е идентично с това при подаване на искова молба срещу ответник, който е починал преди обрауването на делото. Съдът притежава правомощие в този случай да прекрати производството. Производството е едностепенно и се решава в разпоредително заседание без да е необходимо да се призовават страните. Когато формулярът е попълнен грешно или е попълнен грешен формуляр (вместо този по 410 примерно е попълнен по 417- за издаване на заповед за незабавно изпълнение), съдът следва да упъти страните коя е правилната форма и да изпрати бланката за попълване. Срокът за издаване на заповедта е тридневен, с някои изключения.
Издаване на заповед за изпълнение
Чл. 411. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника.
(2) Съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410;
2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;
3. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България;
4. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
(3) При уважаване на заявлението съдът издава заповед за изпълнение, препис от която се връчва на длъжника.

Изброени са няколко отрицателни предпоставки. В първия случай се има предвид , че в заявлението не е посочен никакъв адрес на длъжника на територията на страната. Така е невъзможно да се осъществи връчване на територията на страната. При втората хипотеза се разглежда редовността на връчването. Установяването, че длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на страната често се случва, когато слъжникът дефакто има регистриран такъв адрес. Последният обаче е бил добросъвестен и при напускането е посочил на органите на изпълнителната власт настоящият си адрес в чужбина. Често кредиторите избират този вариант, за даможе заповедта да се стабилизира. Това се случва с ясното съзнание на кредитора, че длъжникът има местопребиваване в чужбина и посочват в заявленито адрес на негов пълномощник. Напълно законно е заповедта да бъде връчена и чрез трето лице. Ако третото лице е адвокат, то връчването се приравнява на лично, според ГПК.
Това се получава, защото заповедното производство цели да провери дали вземането е неоспорено от длъжника.Това няма как да се случи без добросъвестното връчване от страна на кредитора.  В този конкретен случай длъжникът има право на защита съгласно 423 ГПК. В тази хипотеза заповедта за изпълнение не мъ е била връчена лично и в деня на връчването й длъжникът не е имал обичайно местопребиваване на територията на страната. В този случай длъжникът може да възрази пред въззивния съд.
Следващ елемент на проверка от съда е дали са спазени материално правните изисквания. Тя е една единствена- дали се отнася за плащане на парични суми или заместими вещи с цена до 25 000 лева, респективно предаване на движими вещи, които длъжникът е получил със задължението да върне, или са обременени със залог или вещта е прехвърлена на длъжника със задължението да препдаде владението , когато сикът е подсъден на районен съд.
При съединяване на исковете е възможно с една заповед да се претендират няколко отделни вземания, всяко от които под 25 000 лева. В този случай сборът им може да надхвърля тази сума, стига да се спазват изискванията за съединяване на исковете.При констатирана нередовност на заявлението съдът следва да о отхвърли с разпореждане. То подлежи на обжалване с частна жалба пред въззивния съд.  
Към заявлението за издаване на заповед за изпълнение се прилагат съшите изисквания като при искова молба, т.е. по реда на ГПк, чл. 127, 128
Съдържание на исковата молба
Чл. 127. (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа:
1. посочване на съда;
2. името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива;
3. цената на иска, когато той е оценяем;
4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;
5. в какво се състои искането;
6. подпис на лицето, което подава молбата.
(2) В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства.
(3) Ако подателят на молбата не знае или не може да я подпише, тя се подписва от лицето, на което той е възложил това, като се посочва причината, поради която сам не е подписал.


Приложения към исковата молба
Чл. 128. Към исковата молба се представят:
1. пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник;
2. документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат;
3. преписи от исковата молба и от приложенията към нея според броя на ответниците.

Поради препращащата норма към чл. 127 следва да се приеме, че изискванията за редовност на заявлението включват:
-         държавна такса, която да е изцяло внесена ( а не частично)
-         редовно упълномощаване, т.е. да няма липса нап редставителна власт, когато заявлението се подава чрез пълномощник,
-         трябва да фигурират трите имена на длъжника, а не само собствено и фамилно примерно,
-         да е написано ЕГНто на длъжника
-         заявлението да е подписано
-         обстоятелствата, от които произтича дългът трябва да са ясно посочени в заявлението.
По повод на последиците относно задължението на заявителя да конкретизира вземането си, съществуват някои различия в практиката на ВКС.
Според някои състави се счита, че маркирането на обстоятествата по т. 9 и т. 12 от заявлението вземането е конкретизирано. Другото разбиране е , че обстоятелствата по т.12 от заявлението трябва да се впишат подробно, заедно с обстоятелствата, от които произтича вземането. Като цяло се налага тенденцията, че следва да се посочат онези обстоятелства, на които се базира претенцията , като трябва да са посочени подробно в степен, която е достатъчна за длъжника да се информира и да прецени дали да възрази на вземането или да не го оспорва.
Има три възможности, които съдебният състав може да избере при непълноти в заявлението.
1.      Според някои състави няма пречка в заповедното производство да се приложи чл. 101 ГПК
Нередовност на процесуалното действие
Чл. 101. (1) Съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. Той указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката.
(2) Поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му.
(3) При неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено.

Те указват на заявителя да отстрани нередностите , като изхождат от липсата на изрична забрана  в чл. 411.

2.      Други състави приемат, че това е дошпустимо само когато става въпрос за
        подписване на заявлението;
        довнасяне на дължима държавна такса
        представяне на доказателства за представителна власт, когато заявлението е подписано от пълномощник, но липсва приложено пълномощно.

3.      Други състави приемат, че чл. 101 от ГПК е неприложимпоради липса на изрично предвидена възможност за прилагането му , съгласно чл 411 от ГПК.

След като съдът констатира, че положителните предпоставки по ч. 410 и 1л. 411 са на лице, следва да  издаде заповед за изпълнение, препис от която се дава на длъжника, заедно с покана да изпълни в двъседмичен срок задълженията по заповедта. За длъжника тази покана играе ролята на покана за доброволно изпълнение и указание, че в рамките на този двуседмичен срок длъжникът може да възрази на заповедта пред органа, който я е издал. В случай , че възражение не последва и длъжникът не изпълни заповедта в рамките на тези две седмици, последната влиза в сила и ще последва принудително изпълнение. заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване освен в частта на разноските, защото те може да са прекомерни или избщо да не са направени.
Необжалваемостта произтича от факта, че кредиторът е получил позитивен отговор на заявлението си, поради което той самият няма павен интерес да обжалва. От друга страна длъжникът има възможност да възрази в 2седмичен срок от връчването на заповедта, с което предизвиква последиците на чл. 415 от ГПК

Действие на възражението
Чл. 415. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
(2) Когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418.
           
Така принудителното изпълнение може дасе отложи за известен период от време или, ако кредиторът остане пасивен, заповедта да бъде обезсилена 

...следва продължение...

Няма коментари:

Всичко за мен

Моята снимка
Веста Консулт- Счетоводна къща с усмихнат екип и солидна практика :)