Отпуск при бременност и раждане

ПОЛЗВАНЕ НА ОТПУСК ПОРАДИ БРЕМЕННОСТ И РАЖДАНЕ ОТ МАЙКАТА

Статус на процедурата: aктуална

Нормативна уредба

Европейска социална харта (ЕСХ)

Конституция на Република България (КРБ)

Кодекс за социално осигуряване (КСО)

Кодекс на труда (КТ)

Закон за закрила на детето (ЗЗДт)

Закон за здравето (ЗЗдр)

Наредба за медицинската експертиза (НМЕ)

Наредба за работното време, почивките и отпуските (НРВПО)

Юридическа характеристика

Отпускът, който се предоставя при бременност и раждане е проявна форма на специалната закрила, с която се ползва работещата жена-майка и която всяка от държавите, подписали и ратифицирали ЕСХ е поела ангажимента да гарантира посредством своето действащо национално законодателство.

В духа на ЕСХ, КРБ прогласява правото на жената-майка да се ползва от особената закрила на държавата, която й осигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на полагания от нея труд и други социални помощи (чл. 47, ал. 2 КРБ).

Отпускът е целеви и намира уредба в чл. 163 КТ, чл. 45 НРВПО и чл. 26-30 НМЕ. Анализът на законодателния подход при регламентирането на този вид отпуск води до извода, че отпускът поради бременност и раждане има две основни предназначения - биологично или медицинско (възстановяване на майката след раждането) и социално (полагане на грижи за детето).

Легални дефиниции, използвани в настоящата процедура:

- "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение (§ 1, т. 1 ДР КТ);

- "предприятие" е всяко място - предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд (§ 1, т. 2 ДР КТ).

Осъществяване на процедурата

I. Страни

Участници и страни в етапите на настоящата процедура са:

- работничка или служителка - рождена майка;

- работодателят по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ;

- здравните органи - лекар, който осъществява наблюдението на бременната; лекар, който е водил раждането на работничката/служителката; лекар, при който е регистрирано детето или личен лекар на родилката (чл. 26, ал. 1 НМЕ).

II. Размер на отпуска

Чл. 163, ал. 1 КТ определя общия размер на отпуска поради бременност и раждане в размер на 410 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането. Гарантираният размер на отпуска обхваща:

- посочените 45 дни преди определената от здравните органи дата на раждане (чл. 163, ал. 1 КТ и чл. 26, ал. 1, т. 1 НМЕ);

- 42 дни непосредствено след раждане на детето, необходими за възстановяване работоспособността на родилката (чл. 163, ал. 4, изр. 1 КТ и чл. 26, ал. 1, т. 2 НМЕ).

Размерът на остатъка от отпуска до 410 дни, които се ползват след изтичането на 42 дни от раждането, в определени хипотези, които ще бъдат разгледани по-долу, може да бъде съкратен.

III. Необходими документи

1. Болничен лист

Съобразно чл. 45, ал. 1, т. 1 НРВПО във вр. с чл. 26 НМЕ 135 дни от общия размер на отпуска се ползват въз основа на съответен акт на здравните органи - БОЛНИЧЕН ЛИСТ ЗА ВРЕМЕННА НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ, който е официален удостоверителен документ за факта и продължителността на временната неработоспособност. Понятието временна неработоспособност следва да се определи в съответствие с легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 34 ДР ЗЗдр като състояние, при което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради бременност и раждане. Съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 НМЕ отпускът от 135 календарни дни се разпределя в 3 болнични листа.

През време на отпуска по бременност и раждане не се издава болничен лист по други причини (чл. 26, ал. 3 НМЕ).

За повече информация виж процедура Издаване на болничен лист за временна неработоспособност при бременност, раждане и осиновяване.

2. Заявление

Отпускът след 135 дни в останалия размер до нормативно установения общ размер от 410 дни, съобразно чл. 45, ал. 1, т. 2 НРВПО, се ползва въз основа на ЗАЯВЛЕНИЕ НА МАЙКАТА ДО ПРЕДПРИЯТИЕТО по смисъла на § 1, т. 2 ДР КТ.

3. Акт за раждане на детето

Посочената разпоредба на чл. 45, ал. 1, т. 2 НРВПО изисква към заявлението до предприятието да се приложи акт за раждане на детето.

4. Декларация за липса на основания за прекратяване на отпуска

Друг необходим документ, който се представя от майката в предприятието за остатъка от отпуска до 410 дни, е ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА ОТПУСК по чл. 163, ал. 1 и ал. 6 от Кодекса на труда от майката (осиновителката) по образец съгласно Приложение № 7 към чл. 45, ал. 1, т. 2 НРВПО.

IV. Вътрешен ход на процедурата

1. Ползване на 45 дни отпуск преди раждането

Както беше посочено, 45 дни от общия размер на отпуска задължително се ползват преди раждането въз основа на първия болничен лист, издаден от органите на медицинската експертиза на работоспособността (чл. 163, ал. 1 КТ във вр. с чл. 45, ал. 1, т. 1 НРВПО). Съобразно чл. 26, ал. 1, т. 1 НМЕ този болничен лист се издава еднолично от лекаря, който осъществява наблюдението на бременната и в него задължително се вписва терминът на раждането. Документът следва да се представи на работодателя.

Чл. 30 НМЕ урежда случаите, в които бременната не се е явила своевременно за оформяне на болничния лист. Първата хипотеза е, когато жената има определен термин на раждане и болничните листове се издават, както следва:

- ако до явяването й при лекаря е работила - само за времето от датата на прекратяване на работата до термина на раждането;

- ако до явяването й при лекаря не е работила - за целия период от 45 дни, предхождащ термина на раждането.

Когато жената е родила, без да е имала определен термин, временната неработоспособност се оформя, както следва:

- за целия период от 45 дни преди раждането, ако не е работила, болничният лист се антидатира и се издава за целия период до датата на раждането от лекаря, водил раждането, или от личния лекар, ако раждането е станало без медицинско наблюдение;

- ако е работила част от периода 45 дни, предхождащ раждането, а през останалия период не е работила, болничният лист се издава за времето от прекратяването на работата й до датата на раждането;

- ако до раждането бременната е работила, болничен лист за бременност не се издава.

В случаите, при които бременната се явява по-късно за оформяне на отпуска си по бременност, тя представя на здравните органи документ от предприятието за датата, до която е работила. Документът се съхранява в лична амбулаторна карта (ЛАК), заедно с картона на бременната.

Законодателят урежда и случаите, в които раждането се е осъществило преди или след определения от здравните органи термин. Съгласно чл. 27, ал. 1 НМЕ, когато раждането не стане в рамките на 45-те дни отпуск по бременност, той се продължава с нов болничен лист до деня на раждането, но за не повече от 93 дни. Чл. 163, ал. 3 КТ и чл. 27, ал. 2 и 3 НМЕ регламентират хипотезата, в която поради неточно предвиждане на здравните органи раждането се е осъществило преди изтичане на 45 дни от започване на ползването на отпуска или преждевременно. В този случай работничката или служителката има право на неизползвания отпуск при бременност след раждането. Остатъкът от отпуска здравните органи включват в третия болничен лист, в който вписват размера на неизползвания отпуск поради бременност. В случаите, при които майката няма право на отпуск за времето след 42-ия ден от раждането, болничен лист за неизползвания отпуск по бременност не се издава.

2. Ползване на отпуск до изтичане на 42 дни след раждането

Вторият нормативно определен период на отпуска поради бременност и раждане също е гарантиран от уредбата, тъй като по силата на чл. 163, ал. 4, изр. 1 КТ и чл. 28 НМЕ майката има право на отпуск до изтичане на 42 дни от раждането и когато детето е родено мъртво, почине или е дадено в детско заведение на пълна държавна издръжка или за осиновяване. Ползването на тази част от отпуска отново е обусловено от наличието на болничен лист за временна неработоспособност, издаден от компетентните здравни органи (арг. чл. 45, ал. 1, т. 1 НРВПО), който се предоставя на работодателя. Той се издава от датата, на която е станало раждането от лекаря, който е водил раждането, а ако раждането е станало без медицинско наблюдение - от личния лекар (чл. 26, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 28 НМЕ).

Ако работоспособността на майката вследствие на раждането не е възстановена след 42-ия ден този отпуск се продължава по преценка на здравните органи до възстановяване на нейната работоспособност. До изтичане на законоустановения срок от 410 дни отпускът се заплаща като отпуск за бременност и раждане (чл. 163, ал. 4, изр. 2 и 3 КТ). Срокът на този период от отпуска се удължава от здравните органи при необходимост от възстановяване работоспособността на майката и когато детето бъде дадено за осиновяване, бъде настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка или почине след 42-ия ден от раждането (чл. 163, ал. 5, изр. 2 КТ).

3. Ползване на останалия размер на отпуска до 410 дни

Последният период от отпуска поради бременност и раждане не е гарантиран от нормативната уредба, тъй като при наличие на определени в закона предпоставки може да бъде прекратено неговото ползване (арг. чл. 163, ал. 5, изр. 1 КТ, чл. 45, ал. 2 НРВПО и чл. 29, изр. 1 НМЕ).

С оглед на нормативните изисквания за ползване, тази част от отпуска може да бъде разделена на две. В периода, следващ гарантирания отпуск от 42 дни след раждането и до 135 дни от общия размер на отпуска по чл. 163, ал. 1 КТ, т. е. в размер от 48 календарни дни, отпускът все още се ползва въз основа на болничен лист, продължение на предходния, издаден от лекаря, при който е регистрирано детето, или от личния лекар на родилката (чл. 45, ал. 1, т. 1 НРВПО във вр. с чл. 26, ал. 1, т. 3 НМЕ). Както и първите два, така и този болничен лист следва да се представи на работодателя.

Забележка: Когато детето почине, дадено е за осиновяване или е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка преди изтичането на 42 дни от раждането му, последният болничен лист не се издава (чл. 26, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 26, ал. 2 НМЕ).

В периода от 135-тия ден до 410 дни, по силата на чл. 45, ал. 1, т. 2 НРВПО, отпускът се ползва въз основа на документите, посочени в т. III. 2-4 от настоящата процедура - ЗАЯВЛЕНИЕ НА МАЙКАТА, акт за раждане на детето и ДЕКЛАРАЦИЯ ПО ОБРАЗЕЦ съгласно Приложение № 7 към чл. 45, ал. 1, т. 2 НРВПО. Съгласно посочената разпоредба документите се подават в предприятието, което е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Работодателят следва да оформи разрешението си в издаден от него акт - ЗАПОВЕД.

Резултат от процедурата

I. Правни последици

В резултат от разгледаната процедура майката упражнява субективното си право на отпуск за бременност и раждане по чл. 163 КТ. В частта му след първите 135 дни отпускът е правна възможност за работничката или служителката и тя има право да избере, както да се възползва от предоставения от законодателя отпуск, така и да заяви пред работодателя желанието си да се върне на работа.

II. Заплащане на отпуска

На основание чл. 163, ал. 10 КТ през време на отпуска на майката се изплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в КСО (за повече информация виж процедура Отпускане и изплащане на парични обезщетения за бременност и раждане).

III. Прекъсване на отпуска

На основание чл. 163, ал. 8 КТ и чл. 45б НРВПО със съгласието на майката след навършване на 6-месечна възраст на детето бащата може да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 410 дни. Уредбата в този случай предвижда за времето, през което бащата ползва този отпуск, отпускът на майката да се прекъсва.

IV. Прекратяване ползването на отпуска

Прекратяването на ползването на отпуска намира уредба в две разпоредби и се отнася само до частта от отпуска, която се ползва след 42 дни от раждането, тъй като, както беше посочено, в предходния период ползването му е гарантирано от законодателя.

Чл. 163, ал. 5, изр. 1 КТ предвижда, че отпускът се прекратява, ако детето бъде дадено за осиновяване, бъде настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка или почине след 42-ия ден от раждането. В този случай ползването на отпуска се прекратява от следващия ден.

Разпоредбата на чл. 45, ал. 2 НРВПО съдържа основанията за прекратяване на отпуска поради бременност и раждане след 135-тия ден. Съгласно посочената разпоредба отпускът се прекратява когато:

- има отправено искане на майката с ПИСМЕНО ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ОТПУСКА до предприятието;

- майката е лишена от родителски права или нейните родителски права са ограничени по установен ред;

- детето бъде дадено за осиновяване;

- детето бъде настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка;

- детето бъде настанено по реда на чл. 26 ЗЗДт;

- детето почине.

С ДЕКЛАРАЦИЯТА съгласно Приложение № 7 към чл. 45, ал. 1, т. 2 НРВПО майката се задължава при наличие на тези основания да уведоми предприятието, поради което тя следва да подаде УВЕДОМЛЕНИЕ ЗА НАСТЪПИЛИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА по чл. 45, ал. 2 НРВПО.