И още за процедурата по 410 ГПК - част 2

 И още за процедурата по 410 ГПК - част 2

Друг момент, на който следва да се обърне внимание при заповеното производство е

ВРЪЧВАНЕТО НА ЗАПОВЕДТА

В заповедното производство намират приложение разпоредбите на чл. 47 от ГПК

Връчване чрез залепване на уведомление

Чл. 47. (1) Когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.

(2) В уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението.

(3) Когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът указва на ищеца да представи справка за неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, в които съобщението се прилага към делото. Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес по реда на ал. 1 и 2.

(4) Когато връчителят установи, че ответникът не пребивава на посочения адрес, съдът указва на ищеца да представи справка за неговата адресна регистрация независимо от залепването на уведомлението по ал. 1.

(5) Съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината.

(6) Когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца.

(7) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Разпоредбите на ал. 1 - 5 се прилагат съответно за връчването на съобщения на подпомагаща страна, както и за връчване на заповед за изпълнение.

(8) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат за връчването на съобщения на свидетел, вещо лице и неучастващо в делото лице, като съобщението се оставя в пощенската кутия, а когато до нея не е осигурен достъп - чрез залепване на уведомление.

Съобщението от съда става чрез залепване, не му се назначава особен представител, а заповедта се прилага към делото като редовно връчена. До края на двуседмичния срок съдът следи служебно дали е постъпило възражение. След това (ако не е ) издава изпълнителен лист  по силата на 407 от ГПК. Ако длъжникът добросъвестно е изпълнил задължението си за адресна региатраци, но е бил в чужбина (или някъде дугаде) , когато съобщението от съда се е получило, той може да се въползва от хипотеазта на чл. 423 и отново да предизвика суспенсивния ефект на заповедта. Длъжникът подава възражение до въззивния съд.

Възражение пред въззивния съд (Загл. изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.)

Чл. 423. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) В едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато:

1. заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно;

2. заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България;

3. длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства;

4. длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

Едновременно с възражението длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Подаването на възражение пред въззивния съд не спира изпълнението на заповедта. По искане на длъжника съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2.

(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Съдът приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките по ал. 1. Ако възражението бъде прието, изпълнението на издадената заповед по чл. 410 се спира. Когато възражението е прието, съдът разглежда и подадените с възражението частни жалби по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1. Когато възражението е прието, защото не са били налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 и 4, съдът служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

(4) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Разглеждането на делото от първоинстанционния съд продължава с указания по чл. 415, ал. 1. В това производство съдът разглежда и подаденото с възражението искане по чл. 420, ал. 2.

Длъжен да връчи заповедта за изпълнение е съдът, който я е издал.Тук има една втора възможност. Кредиторът може , базирайки се на трудностите, с които е свързано откриването на длъжника, още в самото заявление  или с отделна молба да поиска от съда да разпредели връчването на заповедта да стане чрез Частен съдебен изпълнител.

Възможностите за защита на кредитора са следните. Ако кредиторът не е доволен от произнасянето на съда  в частта за разноските (те не са присъдени изцяло или от части), заповедта може да се обжалва на основание на чл. 413 от ГПК пред въззивния съд. Ако заявлението му е отхърлено изцяло или от части, кредиторът може да обжалва разпореждането на съда пред въззивния съд с частна жалба в срок от един месец. Срокът започва да тече след връчването на копие от разпореждането на заявителя.

Възможностите на длъжника са далеч по-големи.

-         в частта за разноските може да обжалва заповедта на основание на 413 от ГПК пред въззивния съд с частна жалба;

-         има право на възражение срещу заповедта по чл. 414 от ГПК в двуседмичен срок от връчването й. Срокът не може да бъде продължаван. Недопустимо е възстанмовяване или продължаване на срока по смисъла на чл. 64 от ГПК.

-         когато длъжникът е пропуснал да възрази по 414, той може а подаде възражение до въззивния съд съгласно 423, като обосноваване на възражението не се изисква.

При връчването на заповедта на длъжника му се връчва празен екземпляр на възражение, с което действията му се улсняват.

В практиката се срещат случаи, в които длъжникът признава задължението, не го оспорва, но изтъква, че в момента няма възможност да плати изцяло и иска един начин на плащане да бъде заменен с друг или плащането да бъде разсрочено. На това основание длъжникът може да оспорва отговорността си за разноски в пълен размер.

Когато заповедта се връчва чрез частен съдебен изпълнител, възражението може да се отправи директно чрез него. Той е длъжен да го предаде на органа, издал заповедта.

Възражението губи своя защитен ефект, когато е подадено извън срока. 

След като възражението бъде подадено в срок, заявителят може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок , като довнесе дължимата държавна такса. Когато не представи доказателства, че е предявил иск в посочения срок, съдът обезсилва заповедта  изцяло или частично, заедно с Изпълнителния лист, ако заповедта е била за незабавно изпълнение. Срокът започва да тече от връчването на съобщението на съда на заявителя за постъпилото възражение.

Според чл. 416 от ГПК когато възражението нее подадено в срок или е оттеглено след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането,  заповедта влиза в сила. На базата на влязлата в сила заповед съда издава илист и отбелязва това върху заповедта. Принципът е въз основа на едно заявление да се издава  само една заповед.

Компетентен да издаде изпълнителен лист е единствено съдът, издал заповедта. Разпореждането на съда по чл. 407 подлежи на обжалване на общо основание  пред окръжния съд в двумесечен срок. За кредитора този срок започва да тече от връчването на разпореждането, а за длъжника- от връчването на поканата за доброволно изпълнение.