ЗАПОВЕД ЗА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ
Вторият изпълнителен способ е ЗАПОВЕД ЗА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ. Нарича се още модел с доказателсва. Процедурата протича по ГПК, чл. 417. От него могат да се ползват кредитори, които разполагат с някой от документите по чл. 417, т. 1-9, а именно:
Заповед за изпълнение въз основа на документ
Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:
1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;
3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;
4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението - относно предаването на заложени вещи;
5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг - относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;
6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;
7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;
8. акт за начет;
9. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.
В това производство компетентен орган, който може да издаде заповед за изпълнение е районният съд по постоянно местожителство (или седалище, ако е юридическо лице) на длъжника. Компетентността на съда не зависи от размера на вземането. Т .е то може да надхвърля размера, определен като предел за установяване на компетентността на съдилището.
Производството по чл. 17 от ГПк се подчинява на общите изисквания на заповедното производство., които са посочени в чл. 411, ал. 1 и 2 от ГПК.
Издаване на заповед за изпълнение
Чл. 411. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника.
(2) Съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410;
2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;
3. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България;
4. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
Основно се обръща внимание на съдържанието на заявлението и на неговата обстоятелствена част. Обстоятелствената част ТРЯБВА да съдържа факти, които да индивидуализират (правно) вземането, проверка на предпоставките за издаване на заповедта, която районният съд е длъжен да направи при разглеждане на заявлението.
За разлика от пеоизводството по чл. 410 (обикновена заповед за изпълнение), в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение кредиторът следва да предостави в оригинал документа, от който произтича вземането му. Този документ подлежи на проверка , чиято цел е да установи дали вземането е ликвидно и изискуемо.
За разлика от процедурата по 410, където върху заповедта се отбелязва, че е има издаден изпълнителен лист, в производството по 417 отбелязването на издаден изпълнителен лист се прави върху самия документ, който удостоверява вземането. Тази практика се е наложила с цел да се предотврати по-нататъшноо му използване.
Ако при проверка съдът намери, че документът не е редовен от външна страна, че вземането нее ликвидно , изискуемо, и пр, по аргумент от чл. 418 , ал. 4 от ГПК постановява с разпореждане отхвърлянето му изцяло или отчасти. Разпореждането може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Има случаи, в които страните си дължат насрещни претенции. Когато според представения документ случая е такъв и задължението зависи от настъпването на определено обстоятелство, последното трябва да бъде удостоверено с официален изходящ документ от длъжника.
След издаването на заповедта по чл. 417, тя се връчва на съдебен изпълнител ( за разлика от заповедта по чл. 410, която се връчва на служител на съда). След това при поискване се връчва от съдебен изпълнител. Кредиторът има право на избор между частен и държавен съдебен изпълнител, който да пристъпи към принудително изпълнение, налагайки необходимите обезпечителни и изпълнителни мерки. ЧСИ или ДСИ изпраща на длъжника покана за доброволно изпълнение в едно със заповедта за незабавно изпълнение. Указва какви са възможностите за подаване на възражение срещу вземането в двуседмичен срок.
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ЗАПОВЕДТА ЗА КРЕДИТОРА:
Ø Ако не е доволен в частта за разноските (които не са присъдени изяло или отчасти), той може да обжалва заповедта на основание на чл. 413, ал. 1 от ГПК пред въззивния съд.
Ø Ако заявлението е отхвърлено изцяло или отчасти, кредиторът може да жали разпореждането на съда пред въззивния съд. Срокът е едноседмичен и тече на общо основание от връчването на копие от разпореждането.
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЗАЩИТА НА ДЛЪЖНИКА
Ø Може да обжалва заповедта в частта за разноските, ако същите са прекомерни или не са направени. Жалбата е по чл. 413, ал. 1 ГПК, подава се пред въззивния съд (частна жалба).
Ø Може да подаде възражение срещу заповедта на основание на 14 във връзка с чл. 419 , ал. 2 от ГПК. Това играе ролята на защитно средство срещу заповедта. Възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта. Срокът не може да бъде продължаван,
Ø Ако длъжникът пропусне да подаде възражение, поради особеностите, които са изброени в чл. 64 от ГПК, той може да подаде възражение директно до въззивния съд по чл. 423, ал. 1, т.3 и 4 от ГПК. Не се изисква обосноваване на възражението. Възражението трябва да се подаде в сроковете по чл. 419, ал. 1.
Обжалване
Чл. 413. (1) Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя с частна жалба, от която не се представя препис за връчване.
Възражение
Чл. 414. (1) Длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Обосноваване на възражението не се изисква.
(2) Възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван.
Възстановяване на срокове
Условия
Чл. 64. (1) Процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда.
(2) Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
(3) Молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие.
(4) Не може да бъде продължаван срокът за подаване на молба за възстановяване на срок.
В случая се явява недостатък това, че върху екземпляра от заповедта, който остава в длъжника, няма отбелязана дата на връчването. Така не може да се прецени дали е спазен срока по чл. 419 , ал. 2.Има дата само върху съобщението, което остава в Съдебния изпълнител. Това прави защитата на длъжника трудна за осъществяване. Длъжникът следва да отиде при съответния съдебен изпълнител, да поиска копие от акта на връчването, за да може да го приложи в съда.
Така от подаването на възражение до произнасянето на съда може да мине период от един месец от постъпването на възражението. За този период от време има опастност съдебният изпълнител да е събрал вземането без на длъжникът да му е оставен възможност реално да упражни правото си на възражение.
Ако длъжникът подаде възражение извън посочения срок по чл. 419, съдът не би следвало да го приема. Би следвало да зачете стабилизирането на заповедта и да издаде изпълнителен лист въз основа на нея.
Ø Следващата възможност пред длъжника е да предяви иск по чл. 424 от ГПК. В установителното производство по чл. 424 съдът може да отхвърли иска на кредитора. Тогава на базата на заповедта няма да може да се издаде изпълнителен лист.
Когато длъжникът подаде възражение в срок, съдът указва на заявителя ( кредитора), че той може да предяви иск за установяванен на вземането си , като довнесе дължимата държавна такса. Ако това не се случи, съдът обезсилва заповедта и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист. Едномесечния срок на общо основание започва да тече от връчването на кредитора на съобщението за постъпило възражение.
Заповедта за незабавно изпълнение не подлежи на самостоятелно обжалване. Тя включва едновременно и разпореждането за издаване на изпълнителен лист, и разпореждането за незабавно изпълнение. Те на общо основание могат да бъдат обжалвани пре въззивния съд в двуседмичен срок от връчването на заповедта.
Обжалването не спиа изпълнението. Длъжникът може да подаде само частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнениесамо заедно с възражение срещу издадената заповед. С други думи длъжникът не може да обжалва самостоятелно разпореждането зя незабавното изпълнение без успоредно с това да упражни правото си на възражение на заповедта, до колкото и двете се онасят до това дали съществува такова вземане или не. В случаите по чл. 420 подаването на възражение спира принудителното изпълнение:
Спиране на изпълнението
Чл. 420. (1) Възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 - 8, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.
(2) Когато в срока за възражение е направено искане за спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства, съдът, постановил незабавно изпълнение, може да го спре.
(3) Определението по искането за спиране може да се обжалва с частна жалба.
Съгласно чл. 410 от ГПк възражението има суспензивен ефект на производството . Кредиторът следва да установи вземането си по исков път. Едва тогава може да се снабди с изпълнителен лист. За разлика от процедуратап о 410, процедурата по чл. 417, когато кредиторът е снабден с документ, удостоверяващ вземането, именно този документ е важният за принудителното изплнение. То се стартира, не се спира, автоматично, а при наличието на хипотезите по чл. 420. Определението по искането за спиране на това основание може да се обжалва с частна жалба.
Няма коментари:
Публикуване на коментар