Предмет на данъчните правоотношения е плащането, което трябва да извърши данъчно задълженото лице. В процеса участва държавата посредствъм своите органи, ФЛ и ЮЛ. Процесът обхваща определянето на данъчната основа, издаването на данъчния акт, конкретизирането на размера на данъка и изпълнението на ликвидното и изискуемо задължение от лицето.
В някои случаи прилагането на данъноправната норма се осъществява о лицето. Например при облагане с корпоративен данък, лицето подава данъчна декларация. Такава декларация подават ЕТ и гражданите, упражняващи свободни професии. В декларацийте се отразяват доходите, печалбата , стойността на стоките/услугите и др. Тази дейност се извършва от лицата, а не от органите на НАП.
Важно е да се имат предвид три момента. Първият е, че държавата сама определя кои обществени отношения ще са педмет на регулиране от данъчноправната норма. Второ, това е какви факти на обективната действителност се обхващат от нормата. Последният момент е конкретните волеизявления на органите на НАП при прилагането на нормата.
Традиционната класификация на данъчните правоотношения е на материално правни и процесуално правни. Според предмета на регулиране (или иначе казано различните видове данъци), отношенията са при:
- определане на дохода върху физическите лица (ФЛ), като размера се посочва в данъчните декларации.
- на корпоративния данък;
- данък в/у недвижимите имоти;
- данък в/у наследсвото;
- ДДС;
- акцизи.
Според друга класификация, можем да ги раграничим като като данъчни правоотношения с ФЛ и данъчни правоотношения с ЮЛ.
Във всички гореизброени случаи държавата е винаги активен субект на данъчното правоотношение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар