За осигуровките на служители, командировани в ЕС за повече от 30 дни

Между командировки и специализации в чужбина има съществена разлика.
Командировка в чужбина е изпращането на лица за извършване на конкретна служебна работа в чужбина по нареждане на съответния командироващ орган. Това става по силата на заповед за командировка, издадена от работодателя.
Специализация в чужбина е изпращането на лица в чужбина с цел придобиване и/или повишаване на квалификация или изучаване на чуждестранен опит. За тази цел работникът подписва с работодателя специфичен договор. Тези договори са уредени то КТ като договори за ученичество или договори за повишаване на квалификацията.
Правилото е, че работодателят може да командирова служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва само с писмено съгласие на служителя.
В сила от 28.08.2010 г. важи следната разпоредба - когато срокът на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Условията, по които страните следва да постигнат съгласие, се установяват с акт на Министерския съвет.
За да може това да бъде направено имате нужда от удостоверение А1 и за всеки служител се трябва да се извади Европейска здравна карта (препоръчително) , съгласно регламент на ЕС.
Изменен е и Кодекса на социално осигуряване във връзка с осигурителните вноски и осигурителен доход на лица, командировани по реда на чл. 121, ал. 3 от КТ - в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария.
Осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани по реда на чл. 121, ал. 3 от Кодекса на труда, се дължат върху получените, или начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, установен съгласно българското законодателство. Осигурителните вноски се разпределят между осигурителите и осигурените по реда, установен в българското законодателство.
Това означава, че в случай на командироване на работник или служител при условията на чл. 121, ал. 3 от КТ, работодателят следва да се съобрази, както с условията на труд, така и с минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, върху които ще се дължат осигурителните вноски за командированите работници и служители.
Материалът е частично взаимстван от РААБЕ

Публикувано от Веста Консулт- изберете качеството!