Обезщетение при безработица
Правото на
обезщетение възниквам когато настъпи рискът безработица. Накратко безработицата
е състояние, в което работоспособно физическо лице остава без работа поради
прекратяване на правоотношението, по което е било осигурявано за безработица.
Това състояние следва да се удосотовери с регистрация в съответното териоториално
поделение на Агенция по заетостта (АЗ) и на НОИ. Регистрацията е елемент от
фактическия състав на основанието за възникване на правото на обезщетение.
Осъществява се въз основа на определни документи относно прекратяването на
правоотношението. Взимат се предвид данните в трудовата книжка на лицето. Ако
органа откаже регистрация поради не представяне на заповед за прекратяване на
трудово правоотношение, този отказ би бил незаконосъобразен.
Обезщетението за
безработица компенсира загубеното трудово възнаграждение. Ако въпреки
прекратяването, лицето осъществява трудова дейност, то няма право на
обезщетение. Не всяка трудова дейност е от значение. Вземат се предвид само
онези дейности, за които лицето подлежи на осигуряване.
Съществува
изискване за наличие на осигурителен стаж, който се определя индивидуално за
всеки отделен случай. Удостоверява се общия ред- с трудова/ служебна книжка.
Размерът на обезщетението е процент от загубения осигурителен доход. Основа за
определянето на ози процент е средния месечен осигуреителен доход, върху който са
внесени осигуровките на лицето за период от 9 месеца преди прекратяването на
трудовото правоотношение. Обезщетението е лимитирано с минимален и максимален
размер от закона. Като процент, обезщетението е 60% от загубения трудов доход.
Съществуват
изключения, при които обезщетението се отпуска в минимален размер. Те са както
следва:
-
Едностранно
прекратяване на правоотношението от осигуреното лице (с предизвестие). Тук
осигурения по своя воля се лишава от работата, която е извършвал.
Прекратяването на правоотношението без предизвестие не се числи към тази група
изключения.
-
Прекратяване
на правоотношението по волята на осигуреното лице. Макар и не едностранно,
прекратяването става по волята на лицето и следователно обяснението по горе е в
сила. Такъв е случая на прекратяване по взаимно съгласие.
-
Прекратяване
на правоотношението поради противоправно поведение на осигуреното лице.
Причината е в лицето. То допринася за прекратяването на трудовото
правоотношение, следователно черпенето на облаги от осигурителните фондове е
неоправдано.
-
Продължителност
на периода от предходно упражняване на право на обезщетение за безработица.
Обезщетението е 60% от загубения трудов доход, като се упражнява не по рано от
3 г след предходно упражняване. Когато периодът е по-малък, размерът на
обезщетението е минималният.
Обезщетението за безработица не се изплаща през целия период на
фактическото оставане без работа. Продължителността се определя според дадени
критерии.
-
Продължителност
на осигурителния стаж. Правилото е, че по-продължителния осигурителен стаж
гарантира по-дълго изплащане на обезщетение от АЗ. В общи линии
обезщетението се плаща между 4 до 12 месеца. За последното е необходим
осигурителен стаж над 25 години.
-
Основанието
на което е прекратено правоотношението. Ако правоотношението е прекратено от
осигурения, с негово участие или поради неправомерното м поведение, срокът е 4
месеца.
Началният момент
, от който обезщетението става дължимо е датата на прекратяване на
правоотношението. Предпоставка за това е подаденото заявление с приложените към
него документи да достигне до съответното териториално поделение на НОИ не
по-късно от 3 месеца от датата на прекратяването. Ако срокът не бъде спазен,
обезщетението се отпуска както следва:
-
Ако срокът
не е спазен по уважителни причини, то е от датата на прекратяване на
правоотношението.
-
Ако
такива причини няма, тогава меродавна е датата на подаване на заявлението.
Преценката на уважителността
е делегирана на осигурителния орган и се извършва въз основа на представените
от осигурения доказателства. Ако осигуреното лице не е съгласно с преценката,
може да я атакува на общо основание по чл. 117 КСО.
Обезщетението се
изплаща от съответното териториално поделение на НОИ или чрез лицензиран
пощенски оператор. Изплащането е лично, по определен график между 20 и 26то
число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. Ако плащането се даде други
му, той трябва да представи за това пълномощно с нотариална заверка на подписа.
От тази обща
постановка има едно изключение. Става дума за еднократно изплащане на сума пари
вместо дължимото обезщетение за безработица. Предпоставки:
-
Лицето
да е безработно, да е осигурявано за този осигурен социален риск, да има
одобрен от териториално поделение на АЗ бизнеспроект. Това е проект за
осъществяване на стопанска дейност. Може да се осъществява само от безработния
или в комбинация с други лица. Идеята е
за насърчаване на предприемачеството.
-
Лицето
трябва изрично да израьзи своята воля, чрез подаване на молба до ТП на АЗ, в
която да е написано, че иска дължимата парична сума да му бъде изплатена
еднократно.
Спиране на
изплащането на обезщетението.
Правото на
обезщетение за безработица се погасява с неговото упражняване, с
преустановяване на основанието за изплащане чрез постъпване на работа. Има и
други опции. Те се отнасят за предсрочно преустановяване на плащанията. В тези
случаи е на лице спиране или прекратяване на обезщетението и са изрично
предвидени в закона.
Спирането е
временно преустановяване на плащането. Субективното право на обезщетение се
запазва. Основанията за спирането могат
да са най-различни. Такова е получаването на обезщетение за временна
неработоспособност. Наличието на такова се установява с декларация от
безработния. И двете са алтернатива на загубения трудов доход, а общото правило
е, че няма как да се взимат 2 обезщетения за едно и също нещо. Спирането се
извършва чрез разпореждане от длъжностно лице от ТП на НОИ. То е длъжно да
направи това в 14 дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство.
Изплащането на обезщетението за безработица се възобновява с отпадането на
основанието за спирането. Възобновяването става по реда на спирането, има
действие за оставащия срок на дължимост на обезщетението за безработица.
Прекратяването е
окончателно преустановяване, при настъпване на предвидени в закона
обстоятелства. В тези случаи изплащането му не се възстановява. Предпоставки за
това са: започването на трудова дейност, която следва да бъде реално
осъществявана, а не просто регистрация на лицето като свободна професия ,
примерно; Прекратяване на регистрацията в АЗ поради неспазване на графика за
посещения, неявяване при покана от бюрото по труда, смяна на постоянен адрес
без уведомление на бюрото по труда, и др подобни; следваща предпоставка е
отпускането на пенсия; смърт на безработния.
Редът за
прекратяването е по разпореждане на компетентно длъжностно лице от съответното
ТП на НОИ в ч4 дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство. От правилото за прекратяване съществува едно
изключение. Правото на обезщетение може да се възстанови в една хипотеза,
когато е прекратено, защото безработният си е намерил работа. Ако трудовото му
правоотношение се прекрати в рамките на 9 месеца или по-малко, изплащането на
обезщетението се възстановява за остатъка от периода , за който е дължимо.
Обезщетение за
дълготрайна безработица.
Предпоставка за
получаването на такова обезщетение е наличието на право на обезщетение за
безработица. Това е сравнително ново обезщетение. Уредено е в чл. 54 и КСО.
Предвидено е като преход от получаването на трудов доход към получаването на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Възникването на това право се свързва с
няколко предпоставки. Осигуреният трябва да има право на обичайното обезщетение
за безработица, да се регистрира в АЗ, да не му е отпусната пенсия, да не
упражнява трудова дейност, която е основание за задължително обществено
осигуряване. Когато споменаваме пенсия, се има предвид каквато и да е пенсия,
вкл и тази за инвалидност. Наличието на правото се установява по общия ред.
Дълготрайността
на безработицата се определя от два белега. 1. Осигуреният трябва да е упражнил
правото си на обезщетение за безработица и 2. Тази безработица да продължава
повече от 12 месеца след изтичане на периода, за който се дължи обезщетението.
Това обстоятелство се установява чрез регистрацията на безработния в АЗ.
Дълготрайната безработица се установява от регистъра на безработните, който се
води в ТП на АЗ. Изискванията за минимална възраст са за жените – 57 г и 6
месеца, а за мъжете 60 и 6 месеца. Това е с 2.5 години по-малко от момента, в
който осигурените придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Възрастта може да се установи с акт за раждане или лична карта.
Липса на необходимия
осигурителен стаж за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
Придобиването на
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст предполага наличието на
определена сума от възрастта и осигурителния стаж. Тя е 100 за мъжете и 94 за
жените. За обезщетението за дълготрайна безработица е необходимо да не
достигнат не повече от 60 месеца от осигурителния стаж, т.е. 5 единици за
достигане на съответната сума. Осигурителния стаж се установява по общите
правила за осигурителен стаж.
Правото на
обезщетение за дълготрайна безработица може да се упражнява само веднъж. Ако
след упражняването му безработния остане отново без работа и това оставане е за
повече от 12 месеца, след като е получавал обезщетение за безработица, той няма
да има право отново на обезщетение по 54 и от КСО.
Размерът на
обезщетението е минималният размер на обезщетението за безработица. Определя се
ежегодно с бюджета за държавното обществено осигуряване. Периодът, за който се
изплаща е определен в закона в максималния му размер, който е 30 месеца. Изплаща се ежемесечно по обшия ред за плащане
на обезщетенията за безработица. Прекратяването става по общия ред за
прекратяване на плащането на обезщетения за безработица. Към тези основания
влизат получаването на какъвто и да е вид пенсия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар