Данъци, понятие за данъци, изясняване на някои термини в данъчното облагане

Понятие за данък

Данъкът е парично, невъзвръщаемо и безвъзмездно парично плащане към държавата. Освен това е редовен бюджетен приход. Използва се за посрещане на публичните потребности. Невъзвръщаем означаа, че от това не възниква задължение за държавата да го върне. Безвъзмезден, означава, че срещу него не се получава пряк насрещен еквивалент. Данъккът се определя общо , т.е. за определени групи облагаеми обекти и лица. Данъчното задължение не се възлагас оглед на индивидуално определени обекти и платци. Установява се едностранно от държавата , по силата на властническо върховенство. Едно от новите определения ласи, че „данъкът е средство за разпределяне на бюджетни задължения между индивидите според техните данъчни възможност” (а това колко не е вярно , просто...)

В данъка присъстват 3 оснони елемнта:

1. данъкът се изземва принудително;

2. обезпечава държавната хазна

3. данъка е предназначен за покриване на публични разходи според възможностите на гражданите.

Тук може да се допълни следното. Към първа точка може да се добави, че данъкът се съира принудително само, ако не се лати доброволно. По точка 3 съобразяването е не само с гражданите, а и с нуждите на държавата. Освен това данъка иа и още една функция- да е регулатор на доходие на гражданите.

функции на данъка

Най общо може да се отделят няколко функции:

1.      разпоредителна- чрез приходите на държавата се осъществява преразпределение на част от доходите на ФЛ и ЮЛ.

2.      икономическа- акумулирането и разпределението на приходите се използва за чисто икономически проблени  или провеждането на структурни изменеия.

3.      контролна- изисква е организиран контрол за изпълнението назаконите.

4.      регулативна- може да се ограничи или стимулира потреблението на населението.

5.      социална- преразпределението да се осъществява на социална основа.

елементи на данъчното облагане

ДАНЪЧЕН КРЕДИТОР – това е държавата. Тя притежава изключително и суверенно право да събира данъци.

ДАНЪЧЕН СУБЕКТ  това е лицето, за което възниква данъчното задължение.

ДАНЪЧЕН НОСИТЕЛ това е лицето върху чийто доход се посяга , данъкоплатец.

ДАНЪЧЕН ДЕСТИНАТОР – разновидност на данъчния носител. Това е желаният носител на данъка.

ДАНЪЧЕН ФАКТИЧЕСКИ СЪСТАВ – съвкупността на остановените от закона условия, при наличието на които следват правни последици за плащане на данък.

ДАНЪЧНА ОСНОВА данъкът се изчислява върху:

а/ вида или

б/ размера или

в/ стойността

на даден обект. За това този обект трябва да е описан (изброен), изчислен, измерен. Този обек се нарича данъчна основа. С други думи това е базата върху която се изчислява данъка.

ДАНЪЧНА СТАВКА това е онази част от количеството на данъчната основа (най често процент) , която служи за измерване на данъка (например ДАНЪЧНАТА СТАВКА е 10% от паричната развностойност на еди какво си, трудово възнараждение примерно).

видове данъци

-         подоходни и имуществени – разделението е в зависимост от обекта ан облагане

-         прогресивни и пропорционални- това е в зависимост на данъчната ставка

-         метни и републикански- в зависимост в кой бюдет постъпват (общинския или републиканския).

-         преки и косвени- Когато данъка е пряк, самия платец на дохода е и негов носител. Косвения данък дава възможност платеца на дохода да го прехвърли на другли лица.
Прекия данък се начислява директно. Косвения се начислява косвено. Косвено във връзка с това, че се вземат предвид много елементи, от които зависи данъчната основа за начислението. Пример за пряй данък е данък ДДС, който се начислява с всяка продажба. Пример за косвен данък е данък печалба, който се начислява след като бъде определена данъчната основа.