ЗАПОЧЕАНЕ, СПИРАНЕ, ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО
В предната статия изясних какво е необходимо, за да започне едно принудително изпълнение. В сегашната статия ще разгледам започване, спиране и прекратяване на изпълнението.
ЗАПОЧВАНЕ
Изпълнението започва по молба ба заинтересованата страна. Тази страна е взискател. Молбата трябва да бъде отправена до Съдебен изпълнител (СИ).
Основанието за започване на принудително изпълнение е изпълнителен лист или друг документ (акт, който подлежи на зпълнение).
В молбата взискателят МОЖЕ да посочи начинът на изпълнението.
Тази норма НЕ Е императивна. Тя дава принципна възможност на кредитора (взискателя)да укаже изпълнителният способ, но не го задължава. Това се налага от практиката. Не винаги взискателят е запознат с имущественото състояние на длъжниците си, при започване на принудително изпълнение.Не разполага с необходимата информация за движимото и недвижимото имущество на длъжника. За това задължението за посочване на основание може да ограничи изпълнителните способи, вместо да осигури повече такива.
Съдебният изпълнител прави поучване на имуществото на длъжника.
Важно е да се обърне внимание на прочуването. То трябва да предхожда поканата.
Защо?
Поканата за доброволно изпълнение дава на длъжника двуседмичен срок, за да изпълни задължението. В тези 2 седмици последният може да прехвърли цялото си секвестируемо имущество на трето лице, като по този начин осуети изпълнението. Този двуседмичен срок му е гарантиран по чл. 428, ал. 1 от ГПК и е задължително да се спази от взискателя.
Това осуетяване може да се случи, когато взискателят не е обезпечил вземането си.
Следва текста на закона:
Покана за доброволно изпълнение
Чл. 428. (1) Съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. Когато пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й, а когато заповедта е била връчена на длъжника, нов срок за доброволното й изпълнение не се дава.
(2) Поканата съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. В поканата се съобщават наложените запори и възбрани. Към поканата за доброволно изпълнение се прилага копие от подлежащия на изпълнение акт.
(3) При смърт на длъжника, след като е получил поканата за доброволно изпълнение, но преди да са извършени други изпълнителни действия, съдебният изпълнител, преди да продължи действията си, изпраща на наследниците нова покана за доброволно изпълнение.
(4) Когато съдебният изпълнител преминава от един начин на изпълнение към друг, изпраща на длъжника съобщения за наложения запор и възбрана.
МЕСТНА КОМПЕТЕНТНОСТ според член 427 ГПК.
Чл. 427. (1) Молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират:
1. движимите или недвижимите вещи, върху които е насочено изпълнението;
2. постоянният адрес или седалището на третото задължено лице, когато изпълнението е насочено върху вземания на длъжника към него;
3. местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения;
4. постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника - по избор на взискателя по вземане за издръжка.
(2) Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител по своя постоянен адрес налагане на запор или възбрана върху вещи и вземания на длъжника, независимо че по правилата на ал. 1 изпълнителните действия подлежат на извършване от друг съдебен изпълнител. След налагане на запора или възбраната съдебният изпълнител препраща изпълнителното дело на надлежния съдебен изпълнител, който да извърши опис и продан на вещите.
(3) Когато изпълнението е насочено към парични вземания на длъжника от трето задължено лице с постоянен адрес или седалище в друг съдебен район, изпълнителното дело не се препраща.
Съдебният изпълнител може да налага запори върху вещи или вземания на длъжника, независимо от това, че изпълнителните действия подлежат на извършване от другсъдебен изпълнител.
Съдебният изпълнител може да е по постоянен адрес на взискателя. След като запорът и/или възбраната са направени изпълнителното дело се препраща към надлежния съдебен изпълнител. Последният трябва да направи опис на запорираното имущество и продан.
По-осоен е случаят на изпълнение върхи ПАРИЧНИ ВЗЕМАНИЯ от трето лице с постоянен адрес/седалище в друг съдебен район. В този случай изпълнителното дело НЕ СЕ препраща.
Важен акцент в законодателната уредба, койтое хубаво да се има предвид при започването на изпълнително дело.
Можете да се обърнете към Държавен съдебен изпълнител (ДСИ) или към Частен съдебен изпълнител (ЧСИ)
Съгласно Закона за ЧСИ, последният има район на действие, който съвпада с района на действие на окръжния съд, където ЧСИ извършва дейносттта си.
За сравнение района на действие на ДСИ съответства на районня съд (т.е. на по-долната инстанция).
Съдържанието на правомощията на ЧСИ е определено в чл. 18 на ЗЧСИ. Следва текста на закона:
Чл. 18. (1) По възлагане от взискателя частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество.
(2) По възлагане от длъжника и/или кредитора частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да бъде пазач на даденото в обезпечение имущество.
(3) По възлагане от страните частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да посредничи за постигане на спогодба между тях.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) По възлагане от пристъпилия към изпълнение обезпечен кредитор частният съдебен изпълнител може да предаде заложеното имущество по реда на чл. 521 от Гражданския процесуален кодекс, както и да продаде заложеното имущество по реда на Закона за особените залози или по реда на Гражданския процесуален кодекс. Когато извършва продажбата по реда на Закона за особените залози, частният съдебен изпълнител има правата и задълженията на депозитар, като разпределението се предявява и подлежи на обжалване по реда на чл. 462 и 463 от Гражданския процесуален кодекс.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) По разпореждане на съда частният съдебен изпълнител може да връчва съобщения и призовки по граждански дела.
(6) Частният съдебен изпълнител може да възложи на частен съдебен изпълнител от друг район извършването на действия по ал. 1, 2, 4 и 5 при същите условия.
По този начин се дава възможност за бърз и комбинативен изпълнителен процес. условието е взискателят надлежно да ВЪЗЛОЖИ НА ЧСИ посочените в закона действия, успоредно и във връзка със започването на изпълнителното производство. ЧСИ няма как да изпълни предвидените в чл. 18 действия, ако НЯМА ВЪЗЛАГАНЕ. ЧСИ придобива правомощия СЛЕД като получи овластително волеизявление от взискателя.
Важно в случая е да се отбележи, че ЧСИ не разполага с правомощия по право. Той ги продобива на базата на волеизявлението на взискателя.
успоредно с това ЧСИ е лице, на което държавата е възложила публичнопавна функция. Той не губи своята независимост, не се превръща в довереник или комисионер на взискателя.
ФОРМА НА ВЪЗЛАГАНЕТО
Обърнах съществено внимание, че за да може ЧСИ да придобие определени правомощия във връзка с изпълнителното производство, трябва да е на лице надлежно волеизявление от страна на взискателя- ВЪЗЛАГАНЕ.
ВЪЗЛАГАНЕТО ВИНАГИ ТРЯБВА ДА Е В ПИСМЕНА ФОРМА. Писмената форма е форма за действителност..Няма пречка още в молбата за образуване на изпълнително дело или в хода на делото, взискателят да ВЪЗЛОЖИ на ЧСИ извършването на определени действия.
Упълномощаването по чл. 18 ЗЧСИ е обвързващо действие. То задължава ЧСИ да предприеме съответните действия (за разлика от упълномощаването по ЗЗД, което не предизвиква задължения за пълномощника. Същите произтичат от договорни отношения, а не от пълномощно).
Между взискателят и ЧСИ не се пораждат договорни отношения. Страните не са разнопоставени. Едната от тях е съдебен изпълнител.
В практиката се срещат случаи, в които ЧСИ налага запори без да е на лице изрично овластен. Няма ясен отоговор дали тези действия са процесуално допъстими. Отговорът е по-скоро "да" от гледна точка на аргументацията. тези действия могат да бъдат санирани по аналогия със чл. 42, ЗЗД.
Следва текста назакона
Лицето, което е действувало като представител, без да има представителна власт, дължи обезщетение на другата страна, ако тя е била добросъвестна.
Лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора.
Санирането може да бъде извършено с писмено волеизявление за потвърждаване от взискателя включително и в последващ етап на обжалване на действието. Това може да бъде направено най-късно до края на заседанието по делото.
Съгласно чл. 18 ЗЧСИ, ЧСИ може да предприеме действия по проучване на имуществото на длъжника. В молбата си по чл,. 426, ал 2 от ГПК взискателят може да посочи начина на изпълнение (но може и да не го направи) с молбата за образуване на производство. Взискателят може да ВЪЗЛОЖИ на ЧСИ да определи начинът на изпълнение. Така на взискателят се спестяват усилия и време.
ЧСИ може да възложи на ЧСИ в друг съдебен район извършването на действията по ал. 1 2 4 и 5 , чл. 18 ЧСИ при същите условия, при които е упълномощен. Може да делегира на свой колега извършането на процесуални и др действия.
Съществува териториална ограниченост на компетентността на ЧСИ.КОгато делегира правомощията си на съдебен изпълнител от друг съдебен район, ЧСИ е длъжен да спазва правилата за местната подсъдност. В този случай формата на делегиране на правомощия е задължително ПИСМЕНА. За да може действията на ЧСИ да са процесуално допустими, делегиращият ЧСИ трябва да посочи изчерпателно действията, които ще бъдат извършеи от новластения колега. Тази изчерпателност играе ролята на евентуална превенция срещу обжалвания от страните по изпълнителното дело (най-често това е длъжника. Успоредно с това изчерпателността формира кръга на отговорностите на ЧСИ.
ОТГОВОРНОСТ ПРИ НЕЗАКОНОСЪОБАЗНО ИЗПЪЛНЕНИЕ
Отговорността при незаконосъобразно изпълнение се носи както от ЧСИ, така и от взискатееля. отговорността може да бъде обоснована по аналогия на чл. 49, ЗЗД:
Текста на зкакона:
Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
без значение по какъв начин е възложена работата, действията на ЧСИ ангажират отговорността на взискателя за причинени вреди. Взискателят отговаря за непозволено увреждане като възложител на работата.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е при условията на несъщинска солидарност.
Защо?
Когато ЧСИ приема да извърши възложените му изпълнителни действия, той носи отговорност за материална незаконосъобразност при наличие на изпълнение върху чуждо имущество, доколкото последният избира имуществото при условията на чл. 18. на ЧСИ му се признава правото да преценява законосъобразността на предприетите изпълнителни действия.
КОМПЕТЕНТНОСТИ НА ЧСИ
Чл 18 ЗЧСИ дава възможност на ЧСИ да бъде "медиатор" в процеса. В кояо и да е фаза на изпълнителния процес не бива да се изключва възможността за постигане на споразумение между страните. Т.е. дадена е възможност за сключване на спогодба. Тя предполага бързо приключване на изпълнителното производство.
Когато взискателят е заложен кредитор по ЗОЗ, съшият има право да възложи на ЧСИ заложеното имущество по реда на ГПК или съгласно разпоредбите на ЗОЗ, за продан. Продажбата по реда на ЗОЗ НЕ Е публична продан. Това е извън съдебен способ за осребряване на имущество. Чрез него заложният кредитор упражнява едно свое потестативно право, а именно да продаде заложената заложената вещ от своя име и за сметка на залогодателя.
Ако възложителят предпочете продажбата на заложените вещи да бъде по реда на ЗОЗ, тогава съдебният изпълнител има правата на депозитар.
Когато преодажбата е по реда на ГПК, за ЧСИ важат правилата на публичната продан (на имущество).
И в двата случая разпередението се извършва по реда на ГПК и се обжалва по същия начин (по реда на ГПК).
ИЗБОР НА ЧСИ ИЛИ ДСИ
Иначе казано какво да предпочетем: Частен или държавен съдебен изпълнител?
При всички положения нашият избор (т.е. изборът на взискателя) поражда процесуални задължения за съответния орган в хода на самото производство.
"СИ е длъжен да покани длъжника да изпълни задължението си в двуседмичен срок". Разпоредбата е на чл. 428, ал 1 от ГПК.
На първо място тази разпоредба удължава срока на изпълнението с 2 седмици (Имам предвид, че след като всички срокове за изпълнение са изтекли и задължението на длъжника е станало изискуемо по отношение на кредитора, след поканата от СИ, длъжникът получава нов двуседмичен срок за доброволно изпълнение). С това удължаване законодателят е преценил, че се предоставя по-реалистична възможност на длъжника да изпълни исковата претенция и преди да се пристъпи към окончателни изпълнителни действия.
Когато към изпълнение се пристъпва чрез запове за изпълние, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването на заповедта.
В случай , че заповеда е вече връчена на длъжника, последният е възразил, с което е временно е спрял изпълнението, и в последствие то е продължило по реда на изпълнителното производство, на длъжникът не се дава нов срок за доброволно изпълнение. Към поканата за доброволно изпълнение се прилага копие от подлежащия на изпълнение акт. В случая, че актът за изпълнение е заповед за изпълнение, АКТЪТ Е САМАТА ЗАПОВЕ. (т.е. други прикрепени актове не са необходими).
При хипотезата на чл. 410 от ГПК , препис от заповедта се връчва на длъжника, т.е. със заповедта длъжникът е запознат със съдебнията акт, който удостоверява правото на шпринудително изпълнение.
Следва текста на закона:
Заявление за издаване на заповед за изпълнение
Чл. 410. (1) Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение:
1. за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд;
2. за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд.
(2) Заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2.
... отново следва продължение, така че очаквайте PART 3 :)))))
Няма коментари:
Публикуване на коментар