Един от начините за гарантиране на плащанията от наши доставчици, длъжници и др., е чрез подписването на запис на заповед. Ще направя кратък анализ на най-често срещаните грешки при съставянето му
Първо с няколко думи припомням какво е записът на заповед.
На първо място този документ е менителничен ефект (наред с менителницата и чека). Освен това записът на заповед е ценна книга и накрая, но не на последно място този акт е сделка, която е абстрактна, едностранна, формална.
Заглавието определя правната същност на акта. Трябва да се има предвид, че освен в заглавието словосъчетанието „запис на заповед” е необходимо да се изпише в текста и контекста на документа (т.е. вътре в самия текст). Текст ще рече всичко, което се съдържа в записа на заповед. Контекст обхваща само онази част, която се изразява безусловно обещание от издателя за заплащането на дадена сума пари, преди полагането на подписа. Това становище е изразено от проф. Кацаров. Важно е да се има предвид, че в съвременната съдебна практика не малък брой актове прогласяват за нищожен документ със заглавие „запис на заповед” именно поради пропуснато в контекста на документа изписване на словосъчетанието „запис на заповед”.
С това уточнение приключихме с първия важен реквизит на този документ- името. Преминаваме към втория, който е датата на издаване. Ще разгледаме няколко отделни хипотези за наличие или „липса” на дата. Допустимо е датата на издаване да не отговаря на истината. Правната доктрина изразява становище, че „невярно поставена дата на документа не е равнозначно на липса на каквато и да е дата”. Проф. Кацаров изразява становище, че е достатъчно да има каквато и да е дата и място на изпълнение и това стига за действителността на менителницата. Друг е въпросът с поставяне на невъзможна дата. Такава може да бъде 31.02.2013. Датата е невъзможна, защото февруари месец има 28 или 29 дни. В този случай ефекта е безспорно невалиден. С друг случай на невалидна дата се натъкваме, когато датата липсва при съставянето, но е добавен в последствие. В съдебната практика се приема, че подобен запис на заповед не притежава твърдяния от ищеца менителничен ефект и началната нищожност не се санира. Друга хипотеза за липса на дата е налице , когато ефекта има месец и година при поличаването от поемателя, а липсващия ден се дописва в последствие. Липсата на дата не може да се запълни дори с нотариална заверка на подписите. Причина: нотариалната заверка удостоверява датата, на която е извършена заверката, но не удостоверява датата на съставяне на документа (т.е. кога издателя се задължава към поемателя). Посочването само на месец и година не е достатъчно, за да се изпълнят законовите изисквания. Следваща хипотеза на липсваща дата е, когато датата е изписана след подписа на издателя. В този случай според утвърдената съдебна практика се приема, че датата трябва да е посочена в текста и задължително преди подписа. Това се отнася с пълна сила за всички останали реквизити на записът на заповед. Те трябва да са изписани в текста и контекста на записът на заповед и то преди положения подпис на издателя.
Място на издаване. Изискването е задължително според закона, но липсата му не влече нищожност на документа, ако мястото може да се презумира. В този случай то следва да е посочено до името на издателя.
Безусловно обещание за плащане на определена парична сума. Това е задължителен реквизит. Неговото опорочаване винаги води до нищожност. Според сегашната доктрина е спорен въпросът за указване на причината за неговото издаване. Според някои съдилища указанието „в заем” след което следва безусловното обещание за плащане обяснява причината за издаване на менителницата, без да я опорочи. Ако добавка под формата на разписка се добави в контекста (от типа на „ще заплатя в заема на П.К. или негова заповед”)израза „заем” придава условност на ефекта и го опорочава. Причина: менителничния ефект е абстрактна сделка. Синтезирано казано формулировки, които създават неясноти или оставят на издателя възможност да избере как да изпълни, отричат характера на волеизявлението като безусловно задължение. За да избегнете подобна ситуация, ние ви препоръчваме да се въздържате от посочване на основание за плащане или посочване на произход на задължението.
Необходимост словосъчетанието „запис на заповед” да е упоменато в текста и контекста. Най-новата съдебна практика приема, че ако някъде в текста се упоменава „да плати на заповед на ”то искането на закона е спазено, защото от страна на издателя е на лице ясна воля. Не е на лице редовен ефект, когато в контекста фигурира само думата „записът”.
Падеж. Падежът следва да се определи само по един от начините, посочени в закона. Непосочването на начин за плащане на води до недействителност на ефекта. Падежът спада към презумптивните реквизити на документа. Ако не е посочен ефекта се счита платим при предявяване. Ако падежът е посочен , същият би следвало да е възможен. Какво се разбира под невъзможен падеж? Не е възможен падеж, който вече е настъпил към датата на издаване на ефекта. Когато е на лице невъзможен падеж (а не липса на такъв), записът на заповед се счита за нищожен. Не се счита за нищожен документ, при който буквените и цифрените дати се разминават. В този случай предимство имат буквените (освен в хипотезата на техническа грешка, когато изписването с букви сочи невъзможна дата) .Недопустимо е обаче в 1 документ да се договори падеж по два различни начина (т.е. съветваме читателите да се въздържат от употребата на съюзите, „и”, „или”, при определяне на дата за плащане). Това ще доведе до опорочаване на менителницата.
Място на изпълнение. Местоплащането е задължителен реквизит. Липсата му не е фатална, ако може да се приложи законовата презумпция на чл. 536.ал3. Ако в менителничния ефект са посочени 2 населени места, това практически бламира презумпцията и води до нищожност. Алтернативното посочване на две места води до същия резултат. Алтернативните адреси правят съдържанието подвеждащо и объркващо. Този порок не може да се поправи чрез заместването с презумирани реквизити.
Име на поемателя. Нарича се още ремитент. Това е задължителен реквизит. Трябва да са на лице достатъчно правно индивидуализиращи белези за лицето, без значение дали става дума за физическо лица (човек) или юридическо лице (фирма). Трябва ясно да може да се определи приносителя, на когото се дължи плащането.
Сумата, която трябва да се плати е важен реквизит, без който документът е невалиден. Сумата трябва да е точно посочена и определена като окончателна величина, а не определяема по някакви критерии. Определянето на левовата равностойност на чуждестранна валута по фиксинга на БНБ към момента, не прави сумата определяема. Същата се явява точно определена и в съответствие с изискванията на закона. Винаги следва да се сочи размера на сумата и вида на валутата. Ако записът на заповед се издава за плащане във валута, трябва да се посочи фиксинга на БНБ към определена дата (или да е вписано изрично, че сумата ще се плати в еди каква си валута (евро например) по фиксинга на БНБ към момента на предявяване). Следователно сумата не трябва да е просто определяема, а трябва да е математически изчислена, без каквито и да било алтернативи. Всички съдебни инстанции приемат ефекта за невалиден, когато в него се посочи „Х лева или тяхната равностойност в евро, определена по фиксинга на БНБ към деня на плащане ”. Въпреки, че има вероятност за формулировки във валута, ние ви съветваме да го избягвате. Иначе рискувате и давате възможност на съдебните инстанции да се колебаят дали документът ви е валиден или не.
Подпис. Той е последният задължителен реквизит. Липсата му е видим недостатък на ефекта. Приравнява се на липсата на изразена правно релевантна воля. Издателя и платеца по записът на заповед са едно и също лице. Това е основна разлика между записът на заповед и менителницата. Платец по запис на заповед може да бъде само и единствено неговият издател. Менителницата трябва да има ясно посочен издател. Характерна грешка , водеща до неяснота кое точно е задълженото лице е посочването по неправилен начин и на физическо и на юридическо лице – платец. Трябва ясно да е оказано кой се задължава да плати- физическото лице, действащо лично или юридическото лице посредством своя управител- физическо лице . Винаги ясно трябва да се посочва в какво качество се подписва лицето- лично или в качеството си на управител на дадено дружество.
Няма коментари:
Публикуване на коментар