Как могат чужденците да купуват земя и недвижими имоти в България?

Зададоха ни въпрос какви са начините чужденците да закупуват земя и недвижими имоти в България?-Отговаряме по следния начин. Има два варианта: 1) Купувачът да е гражданин на Европейския съюз и ЕИО или 2) Купувачът да е гражданин на трета държава.
1) Когато купувачът е гражданин на ЕС и ЕИО той може да придобива земя след като се регистрира като земеделски производител и свободна до придобива недвижими имоти, тъй като ограниченията , въведени с договора за присъединяване на България към ЕС вече отдавна отпаднаха.
2) Когато купувачът е гражданин на трета държава, той не може да придобива като физическо лице земя или недвижими имоти, освен ако между България и държавата, чийто гражданин е купувачът, няма изрично подписан двустранен международен договор. Ако чуждестранния купувач все пак иска да придобие земя или недвижими имоти на територията на Р България, има варианти това да се случи.
Първият вариант е той да кандидатства за българско гражданство. След като придобие такова, той ще има право и да купува земи и недвижими имоти в България.
Втория вариант е много по-лесен. По този начин чуждестранния гражданин не придобива директно земята. Ето как.
В България земя и недвижими имоти могат а притежават както хората ( физическите лица) , така и юридическите лица ( компаниите). Всяка компания, която е регистрирана на територията на България съгласно българското законодателство, се счита за местно ( юридическо) лице. А местните юридически лица имат право да притежават недвижими имоти и земи.
В българско юридическо лице може да участват 1 или повече физически и / или други юридически лица. В това отношение в България няма ограничения като гражданство, националност , произход и други подобни.
Юридическите лица са 2 вида: 1) търговски дружества и 2) юридически лица с нестопанска цел. Търговските дружества винаги и задължително упражняват дейността си с цел корпоративна печалба, това е по презумпция. Юридическите лица с нестопанска цел не се занимават с търговска дейност. Ако случайно упражнят такава, тя е обикновено за постигане на нестопанските им цели или за обезпечаване на собствената им издръжка.
Масовите форми на търговски дружества в България са ООД (или дружество с ограничена отговорност), ЕООД (еднолично дружество с ограничен отговорност), Ад (акционерно дружество) и ЕАД( еднолично акционерно дружество).
За ООД и ЕООД има законов минимален праг на уставния капитал , с който се учредява дружеството в размер на 2 лева. За АА и ЕАД минималния капитал, необходим за учредяване на дружеството е 50 000 лева.
В България формите за учредяване на търговски дружества са изчерпателно изброени от закона и това са :
1. Дружество с ограничен отговорност
2. Еднолично дружество с ограничен отговорност
3. Акционерно дружество
4. Еднолично акционерно дружество
5. Събирателно дружество
6. Командитно дружество
7. Командитно дружество с акции
Всички 7 дружества си имат своите специфики при учредяване и функциониране. Подробна информация за тях съм дала в предишна моя статия тук:

И ПАК ЗА ДДС - ЧАСТ 2

Зададоха ни интересен въпрос, свързан с данък ДДС, относно как да купувате стоки с произход от 3та държава, която не е членка на ЕС и ЕИО и да ги продавате отново в държава, която не е членка на ЕС и ЕИО, да я наречем условно 4та държава. Ето нашия отговор. Ако приемем, че вие сте юридическо лице, регистрирано в България и вписано в търговския регистър, и сте се регистрирали по закона за ДДС, Вие имате възможност да извършвате 2 вида сделки : 1) такива, които са облагаеми с ДДС и 2) такива, които не са облагаеми с ДДС. Сделките, които са облагаеми с ДДС могат да бъдат с данъчна ставка 20 % , с данъчна ставка 0% или с различна данъчна ставка ( например в сектор туризъм). За да може една сделка, свързана с доставка на стоки, да е облагаема, Вие трябва да сте се регистрирали по закона за ДДС в България и мястото на изпълнение на сделката трябва да е на територията на Р България. Тези условия следва да са на лице едновременно. Става ясно, че е изключително важно точно къде е осъществена доставката на стоките ( съгласно Българския закон по ДДС) . В Българския закон за ДДС , мястото на изпълнение на доставката е описано в глава 1, чл. 17 до 24. В чл 17, ал. 2, пише, че мястото на изпълнение на доставката на стока ( която е изпратена или транспортирана), е мястото, на което стоката физически се намира в момента, в който започне транспорта към получателя. В този конкретен случай транспорта на стоки започва от държава, която не е членка на ЕС ( 3та държава) и завършва в държава, която също не е членка на ЕС ( 4та държава). Когато транспорта на стоката започва извън България , тази сделка не е облагаема по ДДС, защото е с място на изпълнение  на доставката извън територията на България.

I. Покупката на стока
По отношение на покупката на стока от 3-тата държава.
Много е важен момента, в който правото на собственост преминава от продавача към купувача. Тук има 2 варианта:
а) Ако правото на собственост се прехвърли на територията на 3тата държава, купувачът ще има задължение да осъществи износа на стоката. Когато износът се осъществява от купувача, в качеството му на износител, той следва да спази всички изисквания на третата държава относно документите за износ, съгласно местното законодателство на тази 3та държава ( изготвяне на митническа декларация и приложението на необходимите документи към нея, плащания на мита , такси и други подобни).
б) Ако продавачът ( доставчикът) осъществи износа, в качеството на износител и чак тогава прехвърли правото на собственост върху стоките на купувача, тогава задължението да подготви документите за износ и митническите декларации, заедно с приложенията към тях е задължение на продавачът ( доставчикът).
Съгласно действащото в момента законодателство в България, е задължително да се попълва приемно-предавателен протокол за стоките , в който да има вписана датата, точното място, от кого е приета стоката, на кого е предадена стоката , от чие име и за чия сметка и кой следва да е получателя ( например получател е фирма Х, чрез лицето Георги Георгиев Георгиев, който е приел стоката от името и за сметка на фирма Х).
Не е от значение, дали вашият случай спада към опция а) или към опция б), всички документи, свързани с покупката на стоката и с износът от 3тата държава, заедно с приемно-предавателния протокол, трябва да се осчетоводят в счетоводството на Българското дружество и да бъдат включени в дневниците по ДДС за покупките.
II. По отношение на продажбата на стока в 4тата държава
Тук отново следва да се разгледат 2 възможности, когато българското дружество продаде стоката на купувач в 4тата държава ( която не е членка на ЕС).
а) В първия случай правото на собственост върху стоката се прехвърля към купувача ( клиента) преди стоките да достигнат до територията на 4тата държава. В този случай Вашият клиент ( купувача) ще осъществи внос в тази 4та държава.
б) Правото на собственост върху стоката да се прехвърли върху купувача след като стоката навлезе на територията на 4тата държава. В този случай вашето дружество ще осъществи вноса в 4тата държава. Ще е необходимо да се изготви митническа декларация за внос на стока, заедно с всички необходими документи към нея, документ за платени мита , данъци и др.
Няма значение дали вашият казус попада в хипотеза а) или в хипотеза б), задължително е необходимо изготвянето и подписването на приемно-предавателен протокол за предаването на стоката, в който да е вписана датата, точното място, на кого е предадена стоката физически от името и за сметка на получателя и кой е получателя ( например получателя е компания У, чрез лицето Петър Петров Петров).
Надявам се информацията да Ви е от полза!

ЛЮБОПИТНО ЗА ДДС В БЪЛГАРИЯ

Заради това, че България е член на ЕС и на Европейското икономическо пространство, законодателството в областта на ДДС е сравнително унифицирано. Въпреки стремежа на органите на ЕС за уеднаквяване, все пак има известни регионални различия между държавите.
Данъчната ставка в България в общия случай е 20% върху направената покупка. От това общо правило има изключения, съгласно правилата на чл 22 от закона за данъка върху добавената стойност- ЗДДС (Данъчна ставка Чл. 66. (1) Ставката на данъка е 20 на сто за:1. облагаемите доставки, освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка; 2. вноса на стоки на територията на страната; 3. облагаемите вътреобщностни придобивания.(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.04.2011 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Данъчната ставка за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, е в размер 9 на сто.)
За да може да си възстанови маржът между направените покупки с ДДС и извършените продажби с ДДС, когато платеният данък ДДС върху покупките е по-голям от платения ДДС върху продажбите, данъчно задълженото лице следва да има регистрация по ДДС.
НАП води специален регистър за лицата, регистрирани по ДДС. ) С вписването в регистъра лицата получават идентификационен номер за целите на ДДС, пред който е поставен знакът "BG" ( Най-често това е ЕИК номера на дружествата, под който са вписани в Търговския регистър, с BG пред него, когато по ДДС се регистрира юридическо лице). Регистрациите по ДДС се делят на следните видове:

1. Доброволна регистрация. За да се регистрира доброволно, лицето следва да не подлежи на задължителна регистрация по ДДС, на първо място. На второ място лицето следва да подаде заявление по образец до НАП. Регистрацията по ДДС е готова в 2седмичен срок от подаване на заявлението и след като бъдат изпълнение всички предписания на НАП ( от НАП, след като подаде заявлението за регистрация по ДДС, данъчно задълженото лице получава „Искане за представяне на документи“, на което трябва да отговори в 7 дневен срок. След като представи пълен списък на документите от „Искането“, в 7 дневен срок, данъчно задълженото лице получава и своята регистрация по ДДС. Сроковете за представяне на документи в НАП са преклузивни и след изтичането им, ако указанията на НАП не са изпълнение точно следва отказ от регистрация. Срокът за получаване на регистрацията по ДДС е инструктивен и данъчния орган може да не го спази точно). Доброволна регистрация по ДДС най-често се прави от лица, които правят покупки с ДДС и искат да се възползват от данъчния кредит. Това могат да бъдат предприемачи по инвестиционни проекти, собственици на развойна дейност и др.
2. Задължителна регистрация. Тя се дели най-основно на следните видове:
   • Когато данъчно задълженото лице достигне облагаем оборот на извършените продажби в размер 50 000 лева ( 1 евро = 1,195583 лева) за период не по-дълъг от 12 последователни календарни месеца.
   • Когато данъчно задълженото лице извършва специфични видове дейност, регистрацията е задължителна с оглед на дейността. Такива са: доставки на стоки с монтаж и инсталиране, когато лицето е установено на територията на държава-членка и не е установено на територията на страната; Задължение за регистрация при доставки на услуги, данъкът за които е изискуем от получателя; Задължение за регистрация при доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път; дистанционна продажба на стоки; при вътреобщностно придобиване;
   • Регистрация по инициатива на данъчния орган. Когато орган по приходите установи, че лице не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация, той го регистрира с издаване на акт за регистрация, ако условията за регистрация са на лице.

БАНКОВА СМЕТКА НА ДРУЖЕСТВО СЪС СОБСТВЕНИК ЧУЖЕДСТРАННО ДРУЖЕСТВО

Темата, която подбрах за тази статия е един щекотлив въпрос- дребничък, но свързан с разход на време, а понякога и нерви. Ако мога да Ви ги спестя, ще съм много доволна от себе си.
Процедурата е разкриване на банкова сметка на търговско дружество, когато:
- Собствениците на капитала на това дружество са чуждестранни юридически лица.
Какво се случва обикновено? Дружеството е регистрирано в нашия търговски регистър. Управителят влиза в някой банков клон, за да разкрие банкова сметка и отговорът е, че не може, тъй като банковата политика е да се стигне до физическото лице – собственик на дружеството и неговите дъщерни компании.
Обикновено такива документи се изискват при вписване на търговските дружества в българския търговски регистър. За да може да бъде отворено електронното досие на което и да е търговско дружество, а не само общия статут, заинтересования следва да има дистанционен достъп или инсталиран електронен подпис. В повечето случаи банковите служители не разполагат с такива и за това изискват потребителите да им предоставят тази информация.
Ето какво можете да направите в тази ситуация. Можете да отидете на място в агенция по вписванията и да поискате заверено с подписи и печати извлечение от електронното досие на дружеството, а именно:
- Протоколите за взети решени за учредяване на търговско дружество в България, които решения са приети от юридическото лице- собственик на капитала на българското дружество
- Преведените и легализирани извлечения от чуждестранния търговски регистър, където е вписано юридическото лице- собственик на капитала на българското дружество, от които да е видно кой го представлява и управлява, кой има право да взема решения и да предоставя права на българския управител и изобщо документи от които да е видно на какво основание и от кого управителят на българското дружество черпи своите права.
Тази кратка разходка до агенция по Вписванията Ви спестява доста време в обяснения, търсене на друга банка , която ще Ви открие сметката без такива усложнения или заблудата, че трябва за да имате сметка тук, да преминете отново през същата процедура на вадене на документи, легализацията им и след това повторното им превеждане в България.
Дори документите в електронното досие да са стари, това не би следвало да Ви притеснява, защото всяка промяна в чуждестранното юридическо лице- собственик на капитала, което според нашия закон е уставно обстоятелство, следва да се отрази в нашия търговски регистър и това задължение е на съдружниците и на управителя, така че информацията да е актуална и вярна.
Надявам се да съм била полезна.

МОИТЕ ЗДРАВНО ОСИГУРИТЕЛНИ ПРАВА В ЕС

Често се случва да получаваме запитвани за здравноосигурителните права на български граждани в държави-членки на ЕС, ЕИО и Конфедерация Швейцария. Именно за това реших да напиша тази статия, която ще бъде съвсем кратка. Информация по темата може да бъде намерена на сайта на РЗОК. Съответно на сайта на РЗОК им доста информация по много други въпроси. За това просто ще публикувам подбрани извадки от вече описани процедури с малко коментари от моя страна.
Като за начало има различни възможности за оказване на медицинска помощ в държави, членки на ЕС, ЕИО и Конфедерация Швейцария, а именно спешна медицинска помощ, планирано лечение, медицинска помощ при кратковременен престой или когато лицето има местопребиваване (моля местопребиваване да не се бърка с местоживеене и статут на постоянно или продължително пребиваване, което са различни неща ) там дългосрочно. Каква е разликата между всичките тези неща- неотложната медицинска помощ е по спешност. кратковременният престой е примерно за екскурзия или кратка командировка до 30 дни. Когато говорим за продължителна командировка, става дума за командировка по смисъла на регламент 883 ( с удостоверение А1) или когато лицето е заминало с цел обучение. В последните 2 случая от РЗОК следва да се кандидатства за удостоверение С1 (S1), което дава възможност на здравноосигуреното лице да получи медицинската помощ, от която се нуждае на място в приемащата държава и то без да ползва Европейска здравна карта, медицинска застраховка или друга допълнителна алтернатива. Здравноосигуреното лице- български гражданин, сдобил се с удостоверение С1 се приравнява на здравноосигурените лица- граждани на приемащата държава.  До тук с коментарите, вижте цитираната информация по-долу.
КАК БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ МОГАТ ДА ПОЛЗВАТ
МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ ПРИ ПРЕБИВАВАНЕ ИЛИ ПРЕСТОЙ
В ДЪРЖАВИТЕ ОТ ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА

От 1 януари 2007 година за България са директно приложими разпоредбите на европейските регламенти, уреждащи въпросите на социалното и здравното осигуряване - в контекста на правото на свободно придвижване на хора в рамките на Обединена Европа.
При евентуално противоречие между националното и европейското законодателства  в социално- и в здравноосигурителната сфера, се прилагат разпоредбите на европейското право.

Българските граждани, които са с непрекъснати здравноосигурителни права съгласно българското законодателство, могат да ползват при необходимост медицинска помощ в държавите от Европейската общност – когато пребивават на различно основание в останалите държави от Европейския съюз (ЕС), държавите по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Конфедерация Швейцария: краткосрочно (временен престой) или дългосрочно (пребиваване).
Правото на медицинска помощ в ЕС зависи от непрекъснатите здравноосигурителни права, придобити в компетентната държава. Определянето на компетентната държава за социалното и здравното осигуряване на гражданите се извършва съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и регламента за неговото прилагане № 987/2009. На територията на Република България определянето на приложимото законодателство се извършва от Националната агенция за приходите (НАП) – www.nap.bg.
Основно правило за определяне на компетентната държава е, че това е държавата по основната трудова заетост – като наети или самостоятелно заети лица. В тези категории попадат:
-       всички граждани, които извършват (активно население), или са извършвали (пенсионери) някаква трудова дейност на територията на някоя от държавите от Обединена Европа;
-       лицата в нетрудоспособна възраст или положение (непълнолетни, ученици, редовни студенти и редовни докторанти на държавна издръжка);
-       безработните граждани в процес на търсене на работа (за срок до 3 месеца).
Всички граждани подлежат на задължително здравно осигуряване само в една (компетентната) държава. Ако правата на здравно осигуряване са непрекъснати в компетентната държава, гражданите имат право при необходимост да ползват медицинска помощ от пакета на публичното здравеопазване (базов пакет здравни услуги) от държавата по престоя или пребиваването им.

При временен престой в друга държава от ЕС, медицинската помощ за сметка на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) може да бъде получена от чужди лечебни заведения или лекари само след представяне на валиден удостоверителен (документ за наличие на непрекъснати права в България – Европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК) или Удостоверение за временно заместване на ЕЗОК (УВЗ на ЕЗОК).

Правото се реализира по следния начин:


ВРЕМЕНЕН ПРЕСТОЙ: ТУРИЗЪМ - КРАТСКОСРОЧНА КОМАНДИРОВКА – ГОСТУВАНЕ

При временен престой (туризъм, краткосрочна командировка, гостуване и др. под.) на български здравноосигурени граждани в ЕС/ЕИП/Швейцария:

• Българските граждани следва да разполагат с валидна Европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК), издадена от компетентната българска здравноосигурителна институция (НЗОК). При възникване на неотложна необходимост от медицинска помощ българските граждани следва да представят своята ЕЗОК на лекуващия ги лекар/лечебно заведение и следва да бъдат равно третирани с местните здравноосигурени лица. Целта на тази помощ е да не се прекъсва по медицински причини предварително  планираният временен престой в съответната държава. Ако местната здравноосигурителна система предвижда доплащане от пациентите за определени видове медицински услуги, или законово регламентирана потребителска такса, тя се заплаща и от българските граждани, като заплатената сума не подлежи на възстановяване при завръщането в България;
• Когато българското осигурено лице трябва да бъде прието по спешност в болнично заведение, но не носи у себе си своята ЕЗОК, то съответната болница (или осигурителната институция в мястото на престоя) може да се обърне към НЗОК или РЗОК в България с искане (чрез писмо или със съответен формуляр) за изпращане на Удостоверение за временно заместване на ЕЗОК. Срокът на валидност на удостоверението е за срока на необходимото спешно лечение, но за не повече от два месеца. Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), или НЗОК, следва да изпрати исканото удостоверение в болницата (или на осигурителната институция), с което ще удостовери, че лечението ще е за сметка на НЗОК – само в случаите, когато пациентът е с непрекъснати здравноосигурителни права в България. Ако пациентът не разполага с координатите на своята РЗОК, той може да ги потърси на официалния сайт на НЗОК www.nhif.bg или да се свърже с българския орган за връзка по въпросите на здравното осигуряване – Централното управление на НЗОК (на информационен телефон 00359 2 965 91 16.
• Когато законодателството на държавата по временния престой предвижда за съответното лечение местните осигурени лица да заплащат предварително на лекаря или лечебното заведение, а след получаване на необходимата помощ да се обръщат към местния осигурител за възстановяване на направените разходи (напр. във Франция или Белгия), същите разпоредби важат и за българските осигурени лица, пребиваващи временно в тази държава. Българските граждани могат да се обърнат за възстановяване на направените разходи към местния здравен фонд, или при завръщане в България могат да кандидатстват пред НЗОК за възстановяване на разходите - срещу представяне на оригиналните финансови и медицински документи от чужбина. Информация за реда за възстановяване на заплатени разходи за необходима медицинска помощ в ЕС е публикувана на сайта на НЗОК www.nhif.bg, меню „Международно сътрудничество“, подменю „Европейска интеграция“, статията за възстановяване на разходи.

ПРЕБИВАВАНЕ В ЕС: РАБОТА – ДЪЛГОСРОЧНА КОМАНДИРОВКА – ЧЛЕНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО - ПЕНСИОНЕРИ

Тук ще допълня статията с предварителен коментар- кандидатства лицето, на което ще се издава С1 лично, като представи копие от лична карта, копие на международен паспорт и копие на командировката заедно с копие на удостоверението за командировка А1.
Дългосрочно пребиваване на български здравноосигурени граждани в ЕС/ЕИП/ Швейцария (регистрационни формуляри за обезщетения в натура S1/S072) :

• Когато работещ български здравноосигурен гражданин е командирован от български работодател за извършване на определена работа за сметка на работодателя си в друга държава членка (ДЧ) на ЕС, той може да се регистрира към местната здравноосигурителна система с европейски формуляр S1/S072. Командированият гражданин и придружаващите го членове на семейството му (с непрекъснати здравноосигурителни права) се регистрират към чуждата здравноосигурителна система за срока на командироването. За всеки придружаващ командированото лице член на семейството се издава отделен регистрационен формуляр.

Членове на семейството са: съпруг, съпруга, деца до 18-годишна възраст, а ако продължават образованието си - до 26-годишна възраст, а ако са недееспособни или трайно нетрудоспособни - независимо от възрастта.
Тези лица ползват в държавата по пребиваване медицинска помощ в пълен обем, гарантиран и за местните осигурени лица. Ако командированият българин и семейството му отидат временно в трета държава, спешната и неотложна медицинска помощ там може да се получи срещу представяне на валидни ЕЗОК, издадени от НЗОК.

Командированото лице следва да подаде документи в Националната агенция за приходите (НАП) – www.nap.bg. за издаване на формуляр за приложимо законодателство А1. Копие от този формуляр се прилага към заявлението пред РЗОК (по местоживеене) за издаване на регистрационен формуляр за право на обезщетения в натура - S1/S072. В РЗОК се попълва заявление по образец на НЗОК, прилага се копие от личната карта или от задграничния паспорт на заявителя и копие от заповедта за командироване в другата държава.

∙ Формуляр S1/S072 се използва и в следните случаи:
-                за погранични работници, когато е налице условието за пограничен работник, като за такъв се счита: всяко лице, упражняващо дейност като заето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка и което пребивава (живее) в друга държава-членка, в която се завръща по правило всекидневно или поне веднъж седмично;
-               за дипломати и консулски служители, и за членове на семействата им, командировани в друга ДЧ (с копие от заповедта за командироване или служебна бележка от МВнР);
-                за моряци, живеещи в една държава от ЕС, но плаващи под флага на кораб, регистриран в друга държава от ЕС (с формуляр А1 от НАП);
-               за държавни служители, командировани от българска държавна институция на работа друга европейска държава (с копие от заповедта за командироване);
-                за регистрация в здравноосигурителната система на друга държава от ЕС на членове на семейството на работещо лице, които живеят в държава членка различна от държавата по осигуряване на титуляра. Тъй като в България здравноосигурителните права са лични, членовете на семейството не трябва да прекъсват заплащането на здравните си вноски в България. В противен случай, при прекъсване на правата им у нас РЗОК издава формуляр за прекратяване на регистрацията в чуждата здравноосигурителна система;
-                за регистрация на пенсионери и придружаващите ги членовете на семействата им, в здравноосигурителните системи на държавите от ЕС/ЕИП/Швейцария. Формулярът е личен и се издава за всеки придружаващ пенсионера член на семейството му, ако е с непрекъснати здравноосигурителни права.
-                за регистрация на лица, претендиращи/кандидатстващи за отпускане на пенсия.

Следва да се има предвид, че самостоятелното право на обезщетения в натура въз основа на законодателството на държава членка (т.е. личните здравноосигурителни права) има предимство пред производно право на обезщетения за членовете на семейството.

ПЛАНОВО ЛЕЧЕНИЕ В ЕС (ЛЕЧЕНИЕ ПО ГРАФИК)

Български граждани, които желаят да получат планово болнично лечение в ЕС, следва да представят пред чуждото лечебно заведение (което предварително е потвърдило приема им за планово лечение) формуляр S2, издаден  от компетентната българска здравноосигурителна институция НЗОК. С този формуляр НЗОК потвърждава своето съгласие за провеждане на посоченото във формуляра лечение в чужбина - за нейна сметка.
На заплащане от здравноосигурителните институции подлежат единствено разходите  за лечебни дейности. За сметка на пациента остават потребителските такси, хонорарите на някои лекари, допълнителните непланирани изследвания, нощувките на пациента извън лечебното заведение (ако има такива), транспортните разходи, всички разходи за придружител, както и цената на всички допълнителни непланирани процедури, които не се покриват от задължителното здравно осигуряване в другата държава, и които се заплащат лично от местните осигурени лица (или се покриват от тяхно допълнително/доброволно здравно осигуряване). Ако медицинската помощ в другата държава е получена от лекар или лечебно заведение, които не работят с местен здравноосигурителен фонд, цената на получената помощ остава за сметка на пациента.
Разрешение за получаване на лечение на територията на друга държава членка на Европейския съюз, за сметка на НЗОК, се издава, когато въпросното лечение е сред обезщетенията, предвидени в законодателството на Република България и заплащани чрез системата на задължителното здравно осигуряване, и когато лицето не може да получи лечението в рамките на обичайно необходимото време за получаването му в Република България, като се има предвид текущото здравословно състояние и вероятното развитие на болестта. Преценката за горното се извършва от националните консултанти по съответните заболявания, и от председателите на съответните научни дружества, които дават писмени становища относно основателността на предявените искания – в съответствие с тяхната експертна медицинска преценка за състоянието на всеки пациент и възможността/невъзможността за провеждане на лечението в разумен медицински срок, в България.
Информация за реда за кандидатстване и необходимите документи за формуляр за планово лечение в ЕС е публикувана на сайта на НЗОК www.nhif.bg, меню „Международно сътрудничество“, подменю „Европейска интеграция“, статията за планово лечение в чужбина.

ОБРАЗОВАНИЕ – ОБУЧЕНИЕ  В ЕС

Ползване на медицинска помощ в ЕС/ЕИП/Швейцария от български ученици, редовни студенти и докторанти по държавна поръчка:

• Медицинската помощ се ползва срещу предоставяне на валидна българска ЕЗОК. За целта учащите следва да не прекъсват своето здравно осигуряване в България. Ако те са редовни студенти до 26-годишна възраст, непълнолетни или ученици (до завършване на средното образование), здравните им вноски са за сметка на републиканския бюджет на България. Необходимо е редовните студенти до 26-годишна възраст редовно да представят в Националната агенция за приходите удостоверение от чуждото учебно заведение (със заверен превод на български език), че са студенти там - с цел заплащане на здравните им вноски от републиканския бюджет;
• За редовните студенти над 26-годишна възраст е необходимо ежемесечно самоосигуряване в НАП – по сметките за здравно осигуряване.
• Ако български студент в държава от ЕС, ЕИП или Швейцария започне и легална работа там (извън временната студентска почасова заетост), той подлежи на осигуряване в държавата по извършване на трудовата дейност. Тогава компетентна държава за здравното му осигуряване и за издаване на всички необходими европейски документи е държавата по месторабота.;
• Ако студентът разполага с валидна българска ЕЗОК, срещу нея може да получи необходимата му медицинска помощ в другата държава – за времето на обучението му там.

МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ В ЕС/ЕИП/ШВЕЙЦАРИЯ В СЛУЧАИТЕ НА БРЕМЕННОСТ
И РАЖДАНЕ

Съгласно Решенията на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност (АК), бременността и раждането (преди определения термин на раждане) попадат в обхвата на неотложно необходимите медицински грижи. При престой в друга ДЧ необходимата медицинска помощ, свързана с  внезапно възникнали проблеми в бременността (прегледи при оплаквания или функционални смущения, изследвания и т.н.), се предоставя срещу представяне на валидна ЕЗОК и документ за самоличност – без ограничения във вида на необходимата помощ.

При необходимост от медицинска помощ по време на престой в България бременната жена, с валидна ЕЗОК от друга ДЧ, се обръща към ОПЛ - договорен партньор на НЗОК, който преценява вида и обема на необходимите прегледи, изследвания, консултации и т.н. и издава съответните медицински направления за тях. Отчитането в РЗОК се извършва по утвърдения за ЕЗОК ред, с представяне на копия от ЕЗОК и попълнена от пациентката декларация, че престоят й в България не е с медицинска цел.

Редовните студентки от други ДЧ, обучаващи се в български ВУЗ, на които предстои проследяване на бременността и раждане в България, следва да направят временен избор на личен лекар – за времето на обучението си у нас. След включването им в пациентската листа на ОПЛ, те ползват необходимите им медицински грижи, свързани с бременността и раждането, по програма „Майчино здравеопазване” – като български осигурени лица. ЕЗОК покрива и медицинските грижи, свързани със самото раждане (по съответната Клинична пътека). В случаите, когато е необходимо по-продължително проследяване състоянието на новороденото (напр. при поставяне в кувьоз), е необходимо за детето да бъде изискано Удостоверение за временно заместване на ЕЗОК от държавата, в която се осигурява майката.




ОТНОВО В БЪЛГАРИЯ

Удостоверяване на здравноосигурителни периоди, придобити в друга държава от ЕС/ЕИП - за български граждани, които се завръщат в България:

• С формуляр Е 104 или S041 съответната осигурителна система удостоверява пред българската система (пред териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – по местоживеене в България) какви са периодите на трудова заетост или периоди на пребиваване в конкретната ДЧ, през които лицето е било социално и/или здравно осигурявано там. По този начин  периодите на здравно осигуряване от ЕС/ЕИП/Швейцария се признават и лицето отново „влиза” в българската здравноосигурителна система.

ПРОМЯНА В ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ИЛИ В ОСИГУРИТЕЛНИЯ СТАТУТ

• Ако осигуреното лице е било регистрирано в чужбина с S1/S072, при окончателното си завръщане в България то трябва да се обърне към РЗОК по местоживеене и да удостовери, че действието на издадения формуляр следва да се прекрати.
• При временно пребиваване в България (отпуск, екскурзия, гостуване при роднини и др.), осигурените в други държави от ЕС/ЕИП/Швейцария български граждани, могат да ползват само спешна и неотложна медицинска помощ в рамките на пакета на задължителното здравно осигуряване - срещу представяне на валидна ЕЗОК или Удостоверение за временно заместване на ЕЗОК, издадени от другата държава по осигуряването.
• Български граждани, които се осигуряват в друга държава членка, и желаят да получат планово болнично лечение в България, следва да представят пред българското лечебно заведение (което предварително е потвърдило приема им за планово лечение и периода на плановия прием) формуляр S2, издаден  от компетентната чужда осигурителна институция. С този формуляр институцията потвърждава своето съгласие за провеждане на посоченото във формуляра планово лечение в България - за нейна сметка.

ВАЖНО Е ДА ЗНАЕТЕ:

• Съгласно Регламент (ЕО) № 883/2004, всички здравноосигурени граждани в Обединена Европа са длъжни да информират компетентните си здравноосигурителни институции за всяка промяна в своето състояние (осигурително, здравно, семейно) и за промените на местопребиваването си.
• Ако в държавата по пребиваване или престой местното законодателство изисква от местните осигурени граждани да заплащат определена потребителска такса, или има регламентирано доплащане за медицинска помощ, това се прилага и спрямо гражданите на останалите държави от ЕО. Тези суми са за сметка на осигуреното лице.
• Ако в държавата по временния престой се наложи ползване на медицинска помощ от публичния здравноосигурителен пакет срещу заплащане (когато не може своевременно да бъде представена ЕЗОК или удостоверение за временното й заместване, или по други обективни причини), впоследствие НЗОК може да възстанови направения в чужбина разход след завръщането на лицето в България. В България документите за това се подават в ЦУ на НЗОК. Сумите, подлежащи на възстановяване, се уточняват между НЗОК и местната здравна институция в чужбина.  Процедурата по възстановяване на направените разходи е продължителна и отнема време, заради обмена на информация между здравноосигурителните институции в ЕС.
• При необходимост от спешна, или при разрешена планова болнична помощ, компетентната здравноосигурителна институция покрива само стойността на влизащите в здравноосигурителния пакет медицински (лечебни) грижи.

Полезни координати за връзка:

НЗОК:
Сайт: www.nhif.bg, меню „Международно сътрудничество”, подменю „Европейска интеграция”
Тел.: 00359 2 965 91 16; факс: 00359 2 965 91 24
Информационен телефон за цялата страна: 0800 14 800

НАП
(приложимо осигурително законодателство)
Сайт: www.nap.bg
Информационен телефон за цялата страна: 0700 18 700

НОИ
(пенсионни обезщетения, парични обезщетения за болест и майчинство, парични обезщетения за трудови злополуки и професионални болести, парични обезщетения за безработица)
Сайт: www.noi.bg
Информационен телефон за цялата страна: 02/926 10 10

Министерство на здравеопазването (МЗ)
Сайт: www.mh.govenment.bg
Информационни телефони: 02 / 9301 152; 02 / 9301 253; 02 / 9301 259

ВНОС НА КОЛА ОТ ЧУЖБИНА

Получихме запитване от регистрирано в България дружество какво се случва, ако това дружество внесе автомобил от държава, която не е членка на ЕС. Отговаряме така. Когато чрез вашето дружество ( българско юридическо лице) внасяте кола в България от трета държава ( държава, която не е членка на ЕС и на Европейското икономическо пространство), следва да се има предвид, че на границата при вноса се заплаща цялото ДДС в размер на 20% заедно с всички митнически тарифи по митническа декларация. В случай, че колата е с голяма кубатура, се заплаща и акциз.
За да можете да използвате данъчния кредит върху платеният ДДС, колата следва да е 6+1 без мястото на водача. В този случай ще имате право върху данъчния кредит и за използваните горива и смазочни материали.
Какво се случва, когато колата не е с 6+1 места без мястото на водача?- с изключение на случаите, в които вашето дружество е такси компания или рент-а-кар, няма да може да се възползва от данъчния кредит 20 % от стойността по митническата декларация за внос. Успоредно с това за разходите, направени за гориво и смазочни материали  се заплаща пряк данък в размер на 10% върху всички фактури за горива и смазочни материали. Този данък 10% е присъщ разход за дружеството ви. С неговата стойност се намалява стойността на печалбата на дружеството. Така се намалява данъчната основа за изчисление на корпоративния данък и той също намалява.

БОЛНИЧНИ ЛИСТА ОТ ЧУЖБИНА

Получихме интересно запитване на въпроса „какво се случва, ако получим болничен лист от чужбина?“.
Ето нашия отговор. Първо се гледа от коя държава е болничния лист. Ако е от държава, с която България има договор за правна помощ, би следвало документът да се преведе у нас на български език от заклет преводач към сертифицирана агенция за преводи, да се направи заверка на подписа на преводача в МВНР и да се подаде в НОИ в 3-дневен срок от представянето на болничния лист на работодателя. Ако това не бъде направено в тези катки срокове НОИ може да забави или да не изплати обезщетението.
Ако болничният лист е от държава, с която България няма договор за правна помощ, тогава документът от чуждестранната държава следва да се снабди с апостил и тогава да пристигне в България, да се преведе, да му се направи заверка на подписа на преводача в МВНР от сертифицирана агенция. След което така оформения документ се представя пред НОИ в най-кратък срок.
Всичко това следва да се организира в рамките на 3-дневния срок, определен от закона за представянето на тези документи в изрядна форма и вид.
Какво се случва обаче, когато болничният лист е за трудова злополука ?
Като за начало в сайта на НОИ има гореща линия за лица, работещи в чужбина, които са претърпяли трудова злополука. Направих си експеримента да им се обадя и да проверя, дали някой ще ми вдигне. Не ми отговориха, а звънях настоятелно. Затова считам , че информацията по-долу ще ви е полезна, така че да можете оптимално да защитите правата си.
И така , ако претърпите трудова злополука в чужбина, първото , което следва да направите е да си осигурите свидетели на трудовата злополука. Тези свидетели трябва да ви подпишат констативен протокол. Това е документа, с който реално се доказва случването на трудовата злополука. Болничният лист е документа, който свидетелства какво е увреждането на здравето ви, но не и трудовата злополука. Затова за пред нашата администрация са ви необходими и двата.
При трудова злополука процедурата е по-особена. Уведомява се не само НОИ , но и Инспекция по труда. Уведомяването трябва да бъде извършено от работодателя в 3-дневен срок от узнаването за трудовата злополука. А за да може работодателят да извърши това уведомление и протокола и болничния лист следва да са преведени на български език, както е указано от сертифицирана агенция, която има право да извършва официални преводи.
Тук отново гледаме къде се е случила злополуката.
Имате 2 варианта- в държави- членки на ЕС или в държави, които не са членки на ЕС. Ако злополуката е възникнала в държава-членка на ЕС, тогава въпросите за размяна на книжа между институциите следва да се уреждат съгласно Конвенциите на МОТ. Имате 2 варианта. Първият вариант е да получите безплатна медицинска услуга в чужбина и НОИ да плати на доставчика на услугата (т.е. на болницата). Вторият вариант е да ви накарат да платите всичко там на място, а после да си търсите осребряване на фактурата от НЗОК тук.
При всички положения отново документите следва да дойдат тук легализирани и да им се направи официален превод. Отново се следи дали между държавата, където е възникнало събитието и България има договор за правна помощ. Ако има- тогава документа се превежда и в МВНР се заверява подписа на преводача. Ако няма, на документа следва да се постави апостил и тук да се преведе и да се направи заверка на подписа на на преводача в МВНР. Всичко това следва да се организира в 3 –дневен срок, защото комплекта с документи ( в случая на трудова злополука протокола и болничния лист) се представят и пред НОИ и пред Инспекция по труда възможно най-бързо.
Имайте предвид, че не можете сами да преведете документите си, освен ако не сте заклет преводач. Освен това преводите, направени от преводачи в чужбина не важат у нас. В МВНР има списък и само тези преводачи, които са включени в списъка , могат да извършват преводи.
По отношение на плащането на обезщетенията. От НОИ или НЗОК няма да ви изплатят по-голяма стойност за лечение и лекарства от тези, които биха платили на българска болница. Т.е. ако услугата, която сте си заплатили в чужбина струва примерно 70 евро, а на цените на Здравна каса същата услуга струва 30 лева, ще ви редуцират плащането на 30 лева. Разходите, които правите за преводи и легализации на документи са си за ваша сметка.
Накрая, но не на последно място, никога недейте да пътувате без застраховка и/или европейска здравна карта. Това ви гарантира медицинска помощ с определено покритие където и да сте и избягвате неприятните административни процедури и редукциите на обезщетителните плащания у нас.

МЕЖДУНАРОНА ДИСТРИБУЦИЯ НА СТОКИ

Днешната статия е провокирана от един периодично повтарящ се казус, който имаме не само в нашия офис. Много често се сблъскваме със следното. Българско дружество се договаря с чуждестранна компания да дистрибутира (най-често) в България стоки и продукти на чуждестранната компания. В повечето случаи чуждестранната компания изпраща (най-често по е-мейл) оторизационно писмо, с което признава правата на българското дружество за техен изключителен дистрибутор за определена територия ( преобладаваща практика е тази територия да е България или Източна Европа). И така дистрибуторът дистрибутира стоките и продуктите на чуждестранната компания, компанията е доволна докато двете страни по договора за дистрибуция не се спречкат по някой от долуизброените въпроси:
1. Спорове относно гаранционен сервиз;
2. Спорове относно това, че чужестранната компания се договаря с друг български дистрибутор да бъде изключителен;
3. Спорове за цени на доставки;
4. Спорове дали българското дружество е купувач или е дистрибутор, което е пряко свързано със спазването на гаранционните срокове за дефектирала стока от доставчика;
5. Спорове за това дали трябва върнатата поради порок в качеството стока да се плати или не трябва да се плаща, дали трябва да се замени с друга и т.н.
Първият въпрос, който изниква е „Какво можете да направите в тази ситуация?“
Като за начало пазете си копие от кореспонденцията с вашия доставчик, защото всеки уважаващ себе си съд би взел под внимание е-мейл кореспонденцията, макар и да не я приема като доказателство на 100%.
Пазете копия от фактурите и много внимателно прочетете някъде в самата фактура пише ли, че сделките ви с тази компания са сключени под общи условия или не пише.
Има ли копие от такива общи условия на гърба на пращаните до вас фактури. Ако няма, погледнете внимателно сайта на вашия доставчик и вижте има ли някъде в него описани общите условия.
Проверете старата кореспонденция и вижте дали са ви изпращани някога по някакъв повод общи условия.
Защо ви е нужно всичко това?
Общите условия имат силата на договор и ако сте платили фактура, в която изрично пише, че е за доставка , сключена под общи исковия, значи сте приели общите условия с конклудентни действия. От това правило има едно изключение и то е- ако общи условия не са ви предоставени и такива не могат да бъдат намерени на общодостъпни места, като уеб сайта на чуждестранната компания, примерно.
Много е важно да се запознаете със съдържанието на общите условия, ако такива все пак са ви предоставени, защото в тях ще намерите информация като например при какви условия важат гаранции и гаранционен сервиз, кога и дали можете да върнете на доставчика стоките с изтичащ срок на годност и да правите рекламации, ако имате спорове как следва да се решават те, по какви правила и от кого. Последното е изключително важно. Ако страната, в която се намира Вашият доставчик е член на ЕС, ще се приложат Европейските регламенти, в частност РИМ 1 и Брюксел 2а. Ако в общите условия е упражнена автономия на волята, то вътре ще пише пред кой съд се решават споровете ви с вашия доставчик и кое право следва да се приложи ( Българско, немско, английско или друго). А това от своя страна при евентуално съдебно дело ви подсказва ( на вас и на вашите адвокати) как да се защитите.
Вторият въпрос, който изниква е „Какво можете да очаквате?“
Очакванията зависят от бъдещото развитие на ситуацията. В общия случай има 3 варианта: 1) разбирате се с и-мейли, писма, обяснения, евентуално и посещения; 2) изпращат ви Европейска заповед за плащане или 3) направи ви завеждат дело.
И накрая, но не на последно място какво можете да направите, ако не се разберете с вашия доставчик?
В случай, че ви заведат дело, следете внимателно пред кой съд е заведено и ако не е пред български- погледнете общите си условия. Ако нямате общи условия, а чуждестранния ви доставчик се е позовал на тях, изтъкнете го моментално. Ако делото е пред чуждестранен съд, задължително направете възражение за неподсъдност, възразете за начина на връчване, езика на връчване и други подобни. Най-добре се консултирайте с адвокат, специалист по международно частно право.
Ако доставчикът ви е компания , регистрирана в ЕС, можете да получите Европейска заповед за плащане, тя е по реда на Регламент 1896/ 2006г. Текста на Регламента можете да намерите тук: http://vestaconsult.do.am/forum/13-572-1
След текста на регламента са сложени приложенията заедно с указанията за попълването им. Те са абсолютно еднакви за всички езици като бланка, форма и съдържание. За това, ако получите такъв формуляр на език, който не разбирате, направете справка с Българския формуляр и ще се ориентирате по съдържанието по-лесно. Задължително накарайте някой, който владее езика ОТЛИЧНО да ви го преведе за всеки случай. Имайте предвид, че термините са често търговски и юридически и владеенето на езика отлично, както и наличието на специални познания в тези сфери е много важно за точността и адекватността на превода, който очаквате да получите. Заедно с Европейската заповед за плащане има и форма за възражение. Най – добре е ако Европейската заповед за плащане ви се връчи на чужестранен език веднага да откажете да я получите именно на това основание. Към Заповедта трябва да получите приложение с форма за отказ от получаване, на основание на факта, че не разбирате и не владеете езика, на който ви е връчена заповедта.
След като вече сте я получили и сте се запознали със съдържанието й, можете да си отговорите на следните въпроси:
1. Какво задължение е описано в нея и вие дължите ли го? Ако го дължите в какъв срок е предвидено да платите доброволно и преди ситуацията да се усложни повече за вас.
2. Ако вие не дължите тези суми, можете да възразите в 30 дневен срок от получаването на заповедта. Бланката на възражението ви е приложена към самата заповед, а можете да я вземете и от бланките към Регламента от линка по-горе. Възражението можете да изпратите по поща или по куриер до съда , който е издал заповедта. Някъде в заповедта следва да са описани самият съд и адресът му. Какво ще стане , ако изпуснете срока за възражение? – Тогава заповедта става задължителна за изпълнение без значение дали дължите тези пари или не и ще се осъществи принудително изпълнение, ако не платите доброволно.
3. Погледнете дали в заповедта е отметнато, че при възражение от Ваша страна, ще се проведе исково производство. Ако да- значи ще се наложи да подготвите всички необходими доказателства и материали за едно евентуално бъдещо дело ( чрез които да докажете, че претендираното от вашия ищец задължение е неоснователно и не се дължи) и да очаквате призовка за такова. Ще е добре да изградите стратегия как да подготвите бъдещата си защита. Ако не е отметнато, значи с възражението срещу Европейската заповед за плащане сте стопирали бъдещи искове срещу вас по това задължение за сега.
Надявам се да съм била полезна!

НАЗНАЧАВАНЕ НА ЧУЖДЕНЦИ

Назначаване на работа по трудов договор на чужденци, които не са граждани на ЕС, ЕИО и Конфедерация Швейцария.

Тази публикация е предназначена за работодатели, които имат желание да назначават по трудов договор граждани на други държави, които:
- Не са членки на Европейския Съюз
- Не са част от Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария
- Нямат подписан двустранен договор с България
Освен това чужденците да не притежават нито едно от изброените по-долу:
- Статут на бежанец
- Статут на постоянно пребиваващ или друг статут, който да позволява трайно установяване на територията на България и да позволява назначаването на лицето по трудов договор.
Макар и не съвсем коректно от терминологична гледна точка по-долу ще наричам лицата, които отговарят на изброените критерии „чужденци“.
Започвам изложението с това, че процедурата за назначаване на чужденците предвижда множество изисквания към работодателя. На първо място дружеството ми следва да има „стаж“. На следващо място в него вече следва да има назначени поне 10 работници, български граждани. Задължително условие е съотношението един чужденец към 10 български граждани да се запази в средно-списъчния състав на назначените по трудови договори работници или служители.
Процедурата за назначаване започва с обява в бюрото по труда, за която работодателя подава заявление по образец. В него посочва длъжността ( спазвайки изискванията по НКПД) и свободните работни места за тази длъжност.
Същата обява следва да бъде публикувана и в други ( поне 2) печатни и електронни издания, в които най-често се публикуват обяви за работа. В тази обява за работа се описват важните качества, които търсеният работник или служител задължително следва да притежава. Такива могат да бъдат диплома от конкретно училище , колеж или университет, владеене на някакъв рядко срещан или екзотичен език, или друг вид специфични умения. Ако в продължение на 2 седмици не се появи кадър, български или европейски гражданин, който да отговаря на изискванията за длъжността, нито по обявата в бюрото по труда, нито по другите дадени обяви, работодателят има право да потърси кадър от трети държави ( които не са членки на ЕС или ЕИО, Конфедерация Швейцария или страни по двустранен договор с България).
Когато за вакантното място се появи чужденец, той следва да отговаря на тези критерии, които са дадени в обявата. За да се докаже, че този чужденец е подходящ за тази позиция, следва да се представят редица доказателства, като например преведени и легализирани дипломи, сертификати от завършени курсове или за придобити умения или квалификация, сертификати за владеене на съответните езици, препоръки от предишни работодатели, копия от документи, доказващи необходимия стаж и други. Изброяването е примерно и неизчерпателно. Всеки отделен работодател, който има конкретна нужда от конкретен работник, би могъл да определи за себе си от какъв кадър се нуждае. Когато се определят изискванията към работното място, се определя и какви документи удостоверяват, че именно този специалист може да покрие тези изисквания.
След като приключи търсенето на специалист и единствения подходящ се окаже чужденец ( например ресторант търси готвач тайванска кухня и не може да открие човек с подходящите умения никъде другаде освен в Тайван или дружество търси мениджърски кадър, с владеене на екзотични езици като арабски, азербайджански и др, с диплома от конкретен университет, който да може да отговаря за регионалното развитие на бизнеса именно в тези държави и т.н.), започва процедурата по назначаване. Именно тук работодателят може да попадне в омагьосан кръг. От една страна, за да може да бъде назначен по трудов договор съвсем законно в България, този човек следва да има разрешение за работа у нас, от друга страна, за да получи разрешение за работа у нас, следва да има подсигурено работно място. Този „омагьосан кръг“ си има своя изход.
За да може да се спазят едновременно изискванията и на Агенция по заетостта , и на Дирекция Миграция, процедурата протича при диалог с тези институции.
Към Агенция по заетостта чрез Бюрото по труда се подава Заявление – Декларация, в което се посочва кой е подходящия кадър, описва се неговото гражданство, каква длъжност ще заема у нас и какви задължения ще изпълнява- така както е дадено в обявата. Прилага се обосновано обяснение защо именно този човек удовлетворява изискванията на работодателя, като към това обяснение се добавят споменатите по-горе преведени и легализирани документи- дипломи, сертификати, препоръки, лична карта, адресна регистрация в България, три екземпляра от трудовия договор и др. Експерт от бюрото по труда разглежда обяснителната записка и приложените към нея доказателства и изготвя становище относно назначаването. След това изпраща Заявлението-Декларация и приложенията към него, заедно със становището си към Агенция по заетостта, където разрешават или отказват назначаването на чужденецът.
Разрешението на Агенция по заетостта за назначаването на чужденеца е задължително условие за валидизирането на трудовия договор, сключен с него. Ако такова не е получено или липсва, трудовото правоотношение се счита за невъзникнало, а договорът , сключен с работника- за недействителен. Нищожността може да бъде прогласена по всяко време от компетентните държавни органи.
На пръв поглед изглежда, че тези условия са в противоречие с Кодекса на труда. Противоречието всъщност не е на лице. Идеята на процедурата е договорът е сключен, но преди получаването на разрешението от АЗ просто не е влязъл в сила. Именно, за да се избегнат всякакви недоразумения, следва ( според нас) в договорът да се посочи, че същият ще влезе в сила след получаване на разрешение от АЗ.
Според българското законодателство всяко физическо лице , което е назначено по трудов ( и не само) договор в България, подлежи на задължително социално и здравно осигуряване. Тъй като все още чужденецът няма нито ЛНЧ, нито има ЕГН както имат българските граждани, той няма как да бъде отразен в регистрите на НАП и НОИ с цел превеждане на данъци и на осигурителни вноски за осигурените социални и здравни рискове. За да се реши този въпрос на основание на адресната си регистрация, чужденецът подава заявление по образец в съответното териториално поделение на НАП, от където получава номер на чужденец. С този номер, чужденецът може да фигурира в регистрите на НАП и НОИ, по партидата на този номер се превеждат осигурителните вноски и данъците на чужденецът. Този номер е необходим, за да може трудовият договор с този чужденец да се обяви в НАП, съгласно чл 62 от КТ.
Следващ елемент от процедурата е разрешение на Дирекция „Миграция“ към МВР за пребиваване на територията на България. Длъжностните лица от Дирекция „Миграция“ ще поискат разрешение а работа от АЗ, както и виза Д, която дава право на работа в Р България. Освен това ще поискат трудови договори, сключени с работодателя и адресна регистрация на работника. Към Дирекция „Миграция“ се подава заявление по образец и се заплаща административна такса за обслужване, след което те разглеждат заявлението и се произнасят с разрешение или отказ за издаване на разрешение за пребиваване. На базата на разрешението за пребиваване, работната виза и разрешението за назначаване на конкретна длъжност при конкретен работодател, чужденецът може да започне валидно работа у нас.
След като получи разрешение за пребиваване в България, ако персоналният номер на чужденеца се различава от номера, предоставен от НАП, номерът, предоставен от НАП следва да се заличи, което става с подаване на заявление за заличаване на регистрацията.
Накрая, вместо обобщение ще повторя на кратко какви са задължителните стъпки които следва да се предприемат ?
1. Осигуряване на работна виза на чужденеца
2. Обява в бюрото по труда за конкретната длъжност;
3. Адресна регистрация на чужденеца в отдел „Есграон“ към съответната община
4. На базата на тази адресна регистрация се сключва валиден трудов договор, който е основание за разрешение за пребиваване и за разрешение за започване на работа при определен работодател;
5. Подаване на заявление до съответното ТД на НАП за получаване на номер на чужденец
6. Подаване на заявление в Дирекция „Миграция“ за получаване на разрешение за временно пребиваване на територията на страната.

АРБИТРАЖНА КАЛУЗА В ДОГОВОР

Ще започна тази статия с един експеримент. Можете да отворите която и да е търсачка в интернет, например Google, след което да напишете „арбитражен съд“. Отдолу ще ви се покажат резултатите от търсенето, а именно: Арбитражен съд при БТПП ( Българска търговско-промишлена палата), Арбитражен съд при Българска стопанска камара, Арбитражен съд София , Арбитражен съд при сдружение Правна помощ и много много други. За сега ще оставя този експеримент на страни и по-късно ще се върна към него.

За момента ще се фокусирам върху въпросът на първо място „Какво е арбитражен съд“ ?

Арбитражният съд е частен правораздавателен орган, който е алтернативен на държавните съдилища. От факта, че органът е „частен“, могат да се извлекат няколко последици. Те са изключително важни. Като за начало арбитражен съд има право да разгледа даден спор само, ако страните го упълномощят за това. Арбитражният съд има правилник, който следва да спазва и страните е добре да го познават. Всеки арбитражен съд има тарифа, която също е добре да се познава. Това не е тарифата на държавните съдилища. Тя е различна. Арбитражният съд може да бъде институционален ( или казано инак постоянно действащ) или Ад хоко, т.е. такъв, който се образува, за да разгледа един конкретен спор. Когато арбитражният съд е институционален ( постоянно действащ) , той си има адрес, администрация, органи, председател и др. Когато арбитражният съд е Ад хоко, ситуацията не такава. До тук приключвам с това какво е арбитражен съд.
И тук, както при държавните съдилища, производството е състезателно. Спорът се решава от арбитри ( или от арбитър), а не от съдия. Арбитърът се произнася с решение по спора. По тези въпроси ще дам по-подробна информация по-нататък в изложението.

Следващият важен въпрос е какви спорове могат да се гледат пред арбитражен съд ?

Отговор на този въпрос ни дават ГПК, който гласи „Чл. 19. (1) Страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение. (2) Арбитражът може да има седалище в чужбина, ако една от страните има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в чужбина.“
Имуществените спорове са спорове, които имат за предмет имущество ( т.е. предметът им е оценим в пари), стига да не засягат вещни права върху недвижими вещи, издръжка и трудови възнаграждения. Останалите спорове са неарбитрируеми, т.е. няма как да се разведете пред арбитражен съд или да поделите нива или апартамент, или да потърсите наказателна отговорност на някого. Това е така, защото изброените спорове са неарбитрируеми.
Законовата уредба на арбитражните съдилища в България се свежда до Закона за международния търговски арбитраж, който се прилага и за вътрешни арбитражи. Международната уредба е съсредоточена в Ню Йоркската конвенция.

Какво представлява арбитражното споразумение?

Най-често това е клауза от материален договор. Тази клауза определя кой съд е компетентен да разгледа споровете по този материален договор. Чрез нея правоотношенията ( споровете) по договора се извличат от компетентността на държавните съдилища и се предоставят на частните арбитражни съдилища. Както написах по-горе всеки арбитражен съд ( освен ако не е Ад хоко), си има адрес, органи, администрация и правилник. Добре е заедно с арбитражния съд да се приема и правилника му. Ако в арбитражното споразумение не е упоменато кой е арбитражния съд, който е овластен да разгледа споровете по договора, това значи, че съдът следва да е Ад хоко. Ако в арбитражната клауза е упоменато кой е компетентния арбитраж, тогава се има предвид постоянно действащ арбитраж ( институционален).
Моята препоръка е преди да подпишете договор с арбитражна клауза, да проверите няколко неща: 1) Кой е арбитражният съд и от колко години го има, съответно с каква репутация е; 2) Кои са арбитрите и каква е процедурата по назначаването им; 3) Какви са тарифите, по които работи? 4) Задължително се запознайте с правилника му преди да приемете договора. Ако в правилника на съда има нещо притеснително, поискайте арбитражен съд при БТПП или арбитражен съд при Българска стопанска камара да бъде компетентен да разгледа спора ( или някой друг съд, при който се гарантира прозрачност на производството и безпристрастност на арбитрите). Обърнете особено внимание на регулации относно събиране, допускане и проверка на доказателствата в производството. Съответно в никакъв случай не се съгласявайте на арбитраж Ад хоко, ако не познавате добре процедурата или нямате адвокат, който да я познава отлично.
Обичайно арбитражната клауза, ако е направена както трябва, би следвало да обхваща всички спорове, произтичащи от договорът и допълнителни споразумения към него в това число спорове относно действителност, недействителност, изпълнение, неизпълнение и др. В конкретния случай клаузата обхваща само онези спорове, които са изрично упоменати. Ако не са написани, значи арбитражния съд не е компетентен да ги разгледа.

Въпроси относно процедурата!

Арбитражното производство е едноинстанционно. То си няма 3 инстанции, за разлика от държавния съд. За това е сравнително бързо. Може да се проведе само при изрично или конклудентно съгласие на страните по спора и то за ограничен кръг имуществени спорове. Основанието за неговото провеждане е арбитражното споразумение ( или арбитражната клауза).
Арбитрите се произнасят с решение по спора. Решението има силата на съдебно решение. То е окончателно и необжалваемо. Това решение се отменя трудно и само на основание на ГПК по реда за отмяна на влезли в сила решения. Арбитражното решение обвързва само страните и няма сила по отношение на трети лица. Арбитражът не може да действа чрез държавна принуда, защото е ЧАСТЕН, а не държавен орган. Но държавните органи и съдилища могат да бъдат сезирани за съдействие при висящо или образувано арбитражно производство.
Арбитражното решение може да е основание за принудително изпълнение след като вече е постановено.
Ако арбитражното ви решение е от чуждестранен арбитражен съд и следва да бъде изпълнено в България, задължително се минава през процедура по признаване и допускане до изпълнение. Компетентен да признае и допусне до изпълнение чуждестранни арбитражни решения в България е само Софийски градски съд.
В заключение ще се върна към експеримента в началото на статията. Съществуват множество и различни арбитражни съдилища. Те са частни. За да сте сигурни, че интересите Ви са защитени, е добре да се осведомите относно репутацията на съда, репутацията на арбитрите и процедурата, по която се назначават, въпроси относно таксите и при всички положения да прегледате правилника на съда. Убедете се, че арбитражния съд не е Ад хоко. Ако е ад хоко, убедете се ,че познавате добре процедурата. Когато искате да отнесете даден спор към арбитражен съд, убедете се че арбитражната ви клауза определя именно този арбитраж за компетентен, приели сте ( с арбитражната клауза) неговия правилник и че предмета на спора попада в обхвата на арбитражната клауза.
Ако съдът се е произнесъл по спор, за който не е компетентен ( или не е сезиран за него, т.нар. свръх петитум), решението подлежи на отмяна от ВКС.

Обезщетения при безработица, Пенсиониране на безработен

Обезщетение при безработица

Правото на обезщетение възниквам когато настъпи рискът безработица. Накратко безработицата е състояние, в което работоспособно физическо лице остава без работа поради прекратяване на правоотношението, по което е било осигурявано за безработица. Това състояние следва да се удосотовери с регистрация в съответното териоториално поделение на Агенция по заетостта (АЗ) и на НОИ. Регистрацията е елемент от фактическия състав на основанието за възникване на правото на обезщетение. Осъществява се въз основа на определни документи относно прекратяването на правоотношението. Взимат се предвид данните в трудовата книжка на лицето. Ако органа откаже регистрация поради не представяне на заповед за прекратяване на трудово правоотношение, този отказ би бил незаконосъобразен.

Обезщетението за безработица компенсира загубеното трудово възнаграждение. Ако въпреки прекратяването, лицето осъществява трудова дейност, то няма право на обезщетение. Не всяка трудова дейност е от значение. Вземат се предвид само онези дейности, за които лицето подлежи на осигуряване.

Съществува изискване за наличие на осигурителен стаж, който се определя индивидуално за всеки отделен случай. Удостоверява се общия ред- с трудова/ служебна книжка. Размерът на обезщетението е процент от загубения осигурителен доход. Основа за определянето на ози процент е средния месечен осигуреителен доход, върху който са внесени осигуровките на лицето за период от 9 месеца преди прекратяването на трудовото правоотношение. Обезщетението е лимитирано с минимален и максимален размер от закона. Като процент, обезщетението е 60% от загубения трудов доход.

Съществуват изключения, при които обезщетението се отпуска в минимален размер. Те са както следва:

-          Едностранно прекратяване на правоотношението от осигуреното лице (с предизвестие). Тук осигурения по своя воля се лишава от работата, която е извършвал. Прекратяването на правоотношението без предизвестие не се числи към тази група изключения.

-          Прекратяване на правоотношението по волята на осигуреното лице. Макар и не едностранно, прекратяването става по волята на лицето и следователно обяснението по горе е в сила. Такъв е случая на прекратяване по взаимно съгласие.

-          Прекратяване на правоотношението поради противоправно поведение на осигуреното лице. Причината е в лицето. То допринася за прекратяването на трудовото правоотношение, следователно черпенето на облаги от осигурителните фондове е неоправдано.

-          Продължителност на периода от предходно упражняване на право на обезщетение за безработица. Обезщетението е 60% от загубения трудов доход, като се упражнява не по рано от 3 г след предходно упражняване. Когато периодът е по-малък, размерът на обезщетението е минималният.

Обезщетението за безработица не се изплаща през целия период на фактическото оставане без работа. Продължителността се определя според дадени критерии.

-          Продължителност на осигурителния стаж. Правилото е, че по-продължителния осигурителен стаж гарантира по-дълго изплащане на обезщетение от АЗ. В общи линии обезщетението се плаща между 4 до 12 месеца. За последното е необходим осигурителен стаж над 25 години.

-          Основанието на което е прекратено правоотношението. Ако правоотношението е прекратено от осигурения, с негово участие или поради неправомерното м поведение, срокът е 4 месеца.

Началният момент , от който обезщетението става дължимо е датата на прекратяване на правоотношението. Предпоставка за това е подаденото заявление с приложените към него документи да достигне до съответното териториално поделение на НОИ не по-късно от 3 месеца от датата на прекратяването. Ако срокът не бъде спазен, обезщетението се отпуска както следва:

-          Ако срокът не е спазен по уважителни причини, то е от датата на прекратяване на правоотношението.

-          Ако такива причини няма, тогава меродавна е датата на подаване на заявлението.

Преценката на уважителността е делегирана на осигурителния орган и се извършва въз основа на представените от осигурения доказателства. Ако осигуреното лице не е съгласно с преценката, може да я атакува на общо основание по чл. 117 КСО.

Обезщетението се изплаща от съответното териториално поделение на НОИ или чрез лицензиран пощенски оператор. Изплащането е лично, по определен график между 20 и 26то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. Ако плащането се даде други му, той трябва да представи за това пълномощно с нотариална заверка на подписа.

От тази обща постановка има едно изключение. Става дума за еднократно изплащане на сума пари вместо дължимото обезщетение за безработица. Предпоставки:

-          Лицето да е безработно, да е осигурявано за този осигурен социален риск, да има одобрен от териториално поделение на АЗ бизнеспроект. Това е проект за осъществяване на стопанска дейност. Може да се осъществява само от безработния или в комбинация с други лица.  Идеята е за насърчаване на предприемачеството.

-          Лицето трябва изрично да израьзи своята воля, чрез подаване на молба до ТП на АЗ, в която да е написано, че иска дължимата парична сума да му бъде изплатена еднократно.

Спиране на изплащането на обезщетението.

Правото на обезщетение за безработица се погасява с неговото упражняване, с преустановяване на основанието за изплащане чрез постъпване на работа. Има и други опции. Те се отнасят за предсрочно преустановяване на плащанията. В тези случаи е на лице спиране или прекратяване на обезщетението и са изрично предвидени в закона.

Спирането е временно преустановяване на плащането. Субективното право на обезщетение се запазва.  Основанията за спирането могат да са най-различни. Такова е получаването на обезщетение за временна неработоспособност. Наличието на такова се установява с декларация от безработния. И двете са алтернатива на загубения трудов доход, а общото правило е, че няма как да се взимат 2 обезщетения за едно и също нещо. Спирането се извършва чрез разпореждане от длъжностно лице от ТП на НОИ. То е длъжно да направи това в 14 дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство. Изплащането на обезщетението за безработица се възобновява с отпадането на основанието за спирането. Възобновяването става по реда на спирането, има действие за оставащия срок на дължимост на обезщетението за безработица.

Прекратяването е окончателно преустановяване, при настъпване на предвидени в закона обстоятелства. В тези случаи изплащането му не се възстановява. Предпоставки за това са: започването на трудова дейност, която следва да бъде реално осъществявана, а не просто регистрация на лицето като свободна професия , примерно; Прекратяване на регистрацията в АЗ поради неспазване на графика за посещения, неявяване при покана от бюрото по труда, смяна на постоянен адрес без уведомление на бюрото по труда, и др подобни; следваща предпоставка е отпускането на пенсия; смърт на безработния.

Редът за прекратяването е по разпореждане на компетентно длъжностно лице от съответното ТП на НОИ в ч4 дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство.  От правилото за прекратяване съществува едно изключение. Правото на обезщетение може да се възстанови в една хипотеза, когато е прекратено, защото безработният си е намерил работа. Ако трудовото му правоотношение се прекрати в рамките на 9 месеца или по-малко, изплащането на обезщетението се възстановява за остатъка от периода , за който е дължимо.

Обезщетение за дълготрайна безработица.

Предпоставка за получаването на такова обезщетение е наличието на право на обезщетение за безработица. Това е сравнително ново обезщетение. Уредено е в чл. 54 и КСО. Предвидено е като преход от получаването на трудов доход към получаването на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Възникването на това право се свързва с няколко предпоставки. Осигуреният трябва да има право на обичайното обезщетение за безработица, да се регистрира в АЗ, да не му е отпусната пенсия, да не упражнява трудова дейност, която е основание за задължително обществено осигуряване. Когато споменаваме пенсия, се има предвид каквато и да е пенсия, вкл и тази за инвалидност. Наличието на правото се установява по общия ред.

Дълготрайността на безработицата се определя от два белега. 1. Осигуреният трябва да е упражнил правото си на обезщетение за безработица и 2. Тази безработица да продължава повече от 12 месеца след изтичане на периода, за който се дължи обезщетението. Това обстоятелство се установява чрез регистрацията на безработния в АЗ. Дълготрайната безработица се установява от регистъра на безработните, който се води в ТП на АЗ. Изискванията за минимална възраст са за жените – 57 г и 6 месеца, а за мъжете 60 и 6 месеца. Това е с 2.5 години по-малко от момента, в който осигурените придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Възрастта може да се установи с акт за раждане или лична карта.

Липса на необходимия осигурителен стаж за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст предполага наличието на определена сума от възрастта и осигурителния стаж. Тя е 100 за мъжете и 94 за жените. За обезщетението за дълготрайна безработица е необходимо да не достигнат не повече от 60 месеца от осигурителния стаж, т.е. 5 единици за достигане на съответната сума. Осигурителния стаж се установява по общите правила за осигурителен стаж.

Правото на обезщетение за дълготрайна безработица може да се упражнява само веднъж. Ако след упражняването му безработния остане отново без работа и това оставане е за повече от 12 месеца, след като е получавал обезщетение за безработица, той няма да има право отново на обезщетение по 54 и от КСО.

Размерът на обезщетението е минималният размер на обезщетението за безработица. Определя се ежегодно с бюджета за държавното обществено осигуряване. Периодът, за който се изплаща е определен в закона в максималния му размер, който е 30 месеца.  Изплаща се ежемесечно по обшия ред за плащане на обезщетенията за безработица. Прекратяването става по общия ред за прекратяване на плащането на обезщетения за безработица. Към тези основания влизат получаването на какъвто и да е вид пенсия.