ДВОЙНО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ

Същност и предпоставки

В основатан а този проблем стои развитието на международното икономическо сътрудничество. Произтича от това, че отделните държави определят пространственото действие на данъчните си закони така, че то да не се ограничава на територията на държавата, приела закона. най – често прилагания принцип е на универаслното обхващане- т.е. облагат се с данък гражданите с постоянно местожиелство, респ. ЮЛ , техните доходи и имущества, независимо дали източникът на доход/имущество/ се намира в ъответната държава. За лица, които не са местни, се педвижда облагането да се осъществява спрямо обекта/дохода/ ,предмет на облагането, който се намира на територията на облагащата държава. Т.е. субектите подлежат н облагане защото получават доход в тази държава и/или притежават имущество. За тях важи ограничено данъчно задължение. Това е т.нар. принцип на източника. Под двойно данъчно облагане се разбира едновременното облагане с идентични данъци на един и същ доход, получен от един и същ източник, от едно и също лице

Съществуват следните предпоставки за възникване на двойно данъчно облагане:
1. Идентичен субект на облагане (без оглед на това дали е ФЛ или ЮЛ);
2. идентичен обект на облагане (доход, печалба или имущество)
3. подчиненост на този субект и този обект на данъчната юрисдикция на различни страни.
4. идентичност на събираните данъци (тук трябва да се има предвид, че косвените данъци не са обект на спогодбите за избягване на двойно данъчно облагане – СИДДО. Международнаа практика възприема, че вносните стоки се облагат с косвени данъци само в страната на , от която произхождат (изнасят се) . Тази практика е възприета, защото косвения данък се начислява в цената на стоката и се понася от крайния потребител ).
5. облагането да касае един и същи период.

Модел за данъчни спогодби

Има два способа за избягване на двойното данъчно облагане (ДДО). Първият е когато държавата едностранно приложи мерки за избягването му. Тези мерки доста често се оказват неефективни и вмоно тесен мащаб. Другата опция е сключвне на многостранни спогодби. Всяка спогодба трябва да реши едновременно няколко въпроса:
- със СИДДО трябва да се определи персоналния обсег на действие. По този начин се прави разгранияение между двата модела данъчни порядки в съответните страни. Също така се фиксира фискалния суверенитет на двете страни. най-често прилагания принцип в случая е на икономическото поданство, като целата е да се премахне разликата между гражданите на съответната държава и чужденците.
- Вторият въпрос за решаване не избягването на двойното облагане на печалбата. Когато се реашава този въпрос, трябва да се имат предвид двата аспекта печалбата. Те са:
• печалба реализирана у нас от чуждестранни лица и
• печалба на наши дружества от участието им в чуждестранни дружества.

за да се определят горепосочените аспекти, като критерии се взима „мястото на стопанска дейност”. Такива „места” са примерно изброени като седалище и адрес на управление, клон,офис/филиал, фабрика,ателие, мина, и пр. места за експлоатация на природни богатства. Към местата за стопанска дейност не се причисляват складове, изложбени зали и др. помещения, чиято функиця е да „складират” или са със спомагателен/подготвителен характер.

- Третият момент е за избягване на ДДО на заплати/надници на ФЛ. Принцпът, който е възприет е, че ДО се извършва в държавата, където е упражнена трудовата дейност, за която получава възнаграждението.

Съдържание

1. Лицата, спрямо лоито се прилагат СИДДО.
СИДДО се прилагат спрямо преките данъци и спрямо местните лица за едната или за двете договарящи държави . Определението „лице” вкл. и ФЛ и ЮЛ., според нашето законодателство. Често за чуждестраннитезаконодателства нее така.

2. Облагаеми доходи

Недвижимо имущество
Те са на първо място доходи от недвижимо имущество. към тях спадат доходите, получени под каквато и да е форма от използването на недвижимо имущество. извършва се в страната на източника. С други думи облагането е ам, където се намира имуществото.

Стопанска дейност
На второ място това са печалби от стопанска дейност. печалбите на предприятие от една договаряща държава се облагат с данък само в тази държава, освен ако предпроятието извършва стопанска дейност и мястото на стопанска дейност е разположено в другата договаряща държава. Ако случаят е такъв, печалбата от стопанската дейност в чужбина се облага там. В този случай се приспадат разходите, които са направени, без оглед къде са направени.

Дивиденти
Ако местно лице за дадена договаряща държава изплати дивидент на местно лице в друга договаряща държава, дивидента се плаща в държавата, от която произхожда лицето-получател на дивидента. Ставката на държавата на източника обикновено се ограничава до 15% (обикновено, не винаги- зависи от местната нормативна уредба).

Лихви
Това е възнаграждение за отдадени на заем пари. Както дивидентите, така и лихвите, се облагат с данък при източника. Данъка е платим към момента на изплащабето. СИДДО не ограничава страната на източника относно метода на облагането- дали данъка да се удържи ори изплащането на лихвата или да се обложи лично получателя.

Авторски и лицензионни възнаграждения
Възникват в държавата-източник, но се облагат в държавата на полуателя на дохода.